Аргументите за рестартиране на отношенията на Запада с Китай растяха дори преди избухването на пандемията от коронавирус. Има редица теми - включително третирането на уйгурите, автономията на Хонконг и отношенията с Тайван - по които световните демокрации трябва да заемат по-твърда и по-координирана позиция спрямо все по-авторитарния Китай. Характерът на правителството на Си Дзинпин също изисква нов поглед върху инвестициите на Китай в стратегически индустрии на запад, пише Financial Times в редакционен коментар.
Бедствието Covid-19 предоставя възможност за точно такова рестартиране, защото повдига важни въпроси относно тайната същност на режима на комунистическата партия. При нормални обстоятелства най-подходящата да ръководи тази промяна в политиката държава е САЩ.
За съжаление подходът на президента Доналд Тръмп към Китай е толкова хаотичен, че е по-вероятно да разтревожи съюзниците на САЩ, отколкото да ги обедини. А без единен и съгласуван западен отговор шансовете за промяна на китайското поведение са драстично понижени.
Към днешна дата Тръмп е по-силен по отношение на реториката за ролята на Китай в пандемията, отколкото откъм действия. Смята се обаче, че служители на Белия дом гледат да улеснят възможностите да бъде съдено китайското правителство за щети в американските съдилища. Въпреки че подобно действие може да е привлекателно за бизнесите, които бяха ударени от Covid-19, усилията за осигуряване на финансови репарации от Китай са съмнителни според международното право - и почти сигурно ще накарат Пекин да предприеме ответни мерки. Последиците за търговията и международните отношения биха били разрушителни.
Отговорът на Вашингтон срещу Пекин относно вируса е колеблив, но този на Брюксел е просто слаб. За свой срам ЕС позволи на Китай да цензурира съвместно писмо за приятелство, за да премахне всякакво посочване на китайския произход на Covid-19. На това малодушие трябва да се сложи край.
Но нежеланието на европейците да следват Вашингтон по отношение на Китай не е само заради страхливост. То също отразява два по-дълбоки проблема. Първо, липсва доверие в самия президент на САЩ. Второ, има страх, че политиките на администрацията на Тръмп към Китай са част от по-широко посегателство върху международния ред, основан на правила, към който американските съюзници в Европа и Азия остават привързани.
Ако някой предишен американски президент тържествено бе заявил, че е сигурен, че коронавирусът произлиза от китайска лаборатория, американските съюзници биха приели твърдението изключително сериозно. Коментарите на Тръмп обаче вече нямат такава тежест. Съюзниците на Америка не приемат американския президент нито буквално, нито насериозно. Жалката последица е, че дори ако Тръмп казва истината, той ще бъде третиран с огромен скептицизъм.
По-общата трудност е, че съюзниците на Америка се опасяват, че целта на администрацията на Тръмп не е да принуди Китай да спазва международните правила - цел, която биха подкрепили - а да унищожи правилата. Съюзниците знаят, че Белият дом извади САЩ от Парижкото споразумение за климата, Иранската ядрена сделка и Транс-Тихоокеанския партньорство, и умишлено препятства както Световната търговска организация, така и Световната здравна организация. Те си спомнят, че президентът заплаши да наложи мита на Германия и Япония, и изрази скептицизъм относно НАТО и враждебност към ЕС. Те също знаят, че Тръмп се стреми към преизбиране през ноември и подозират това като мотив да атакува Китай сега.
Тъжната истина е, че съюзниците на Америка в Европа и Азия са разгневени от поведението на Пекин, но просто нямат доверие на администрацията на Тръмп за противодействието му.
18:49 | 13.09.22 г.