В периода, обхванат в съвместния доклад на Global Energy Monitor, Sierra Club, Greenpeace, Centre for Research on Energy and Clean Air (CREA) и Global Coal Plant Tracker, реакцията срещу COVID-19 на Китай, както и на страните от Югоизточна и Южна Азия оказва съществено влияние върху динамиката при изграждането на нови въглищни инсталации. За да стимулира вътрешната си икономика, Китай реши да увеличи броя на своите въглищни мощности. От 1 до 18 март 2020 г. властите в Китай разрешиха изграждането на 7960 MW нови въглищни мощности, повече отколкото са били одобрени през цялата 2019 г. (6310 MW).
В Южна и Югоизточна Азия Global Energy Monitor е идентифицирал 15 въглищни проекта на обща стойност около 21 млрд. долара, при които изграждането е спряно поради блокадите и прекъсванията на веригите на доставка. Тези прекъсвания подчертават високата степен на уязвимост на процеса на разширяване на световния флот от въглищни съоръжения, тъй като проблемите със свръхкапацитета са допълнително засилени от прокрадващата се рецесия.
За четвърта поредна година броят на въглищните електроцентрали, които се намират в процес на развитие, в световен мащаб рязко спада през 2019 г., сочи изследването.
Докладът Boom and Bust 2020: Tracking the Global Coal Plant Pipeline е петото годишно проучване на въглищните инсталации по света. Констатациите му включват 16-процетен годишен спад в строителния капацитет на нови въглищни мощности.
Въпреки спада в развитието, броят на електроцентралите, работещи с твърдо изкопаемо гориво, е нараснал с 34,1 гигавата (GW) през 2019 г., като това е първото увеличение на нетния добавен въглищен капацитет от 2015 г. Близо две трети (43,8 GW) от общо 68,3 GW нововъведени мощности са регистрирани в Китай. Извън Китай общият брой на този тип електроцентрали като цяло се свива за втора поредна година.
„Глобалното производство на електроенергия от въглища спада с рекорден темп през 2019 г., тъй като възобновяемата енергия нараства, а търсенето на енергия се забавя“, споделя Кристин Шиърър, водещ автор и директор на програмата за въглища на Global Energy Monitor. „Независимо от това, броят на новите инсталации, добавени към мрежата, се увеличава, което означава, че въглищните централи по света са генерирали по-малко електроенергия. За банките и инвеститорите, които продължават да подпомагат изграждането на нови въглищни централи, това означава понижена доходност и повишен риск“, добавя Шиърър.
Въпреки че разработването на нови въглищни проекти да отчита спад по света, тревожните тенденции в Китай остават. Количеството инсталиран капацитет на нови въглищни мощности, добавен към мрежата през 2019 г. отчита ръст предвид глобалното свиване на генерираната от въглищата електроенергия, което показва влошаване на състоянието на свръхкапацитет в азиатската страна.
„Въглищното лоби в Китай настоява за изграждането на стотици нови електроцентрали, работещи на въглища, до 2030 г., което е в противоречие с обещанието на Китай да допринесе за борбата срещу изменението на климата“, изтъква Лаури Миливирта, водещ анализатор в Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух.
В рамките на членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), капацитетът на въглищната енергия намалява постепенно от 2011 г. насам. Почти половината от изведения от експлоатация въглищен капацитет през 2019 г. е бил в САЩ. Европейският съюз (ЕС) заема четвърто място по брой на закритите мощности.
В епохата на управление на Доналд Тръмп процесът на закриване на въглищни електроцентрали в САЩ се е ускорил с 67% в сравнение с периода на управление на Барак Обама. По време на мандата на Обама (2009–2016 г.) темпът на извеждане от експлоатация на въглищни мощности е средно 8,2 GW годишно, докато при Тръмп (2017-2019) той достига 13,7 GW.
Докато САЩ и ЕС се отдалечават от въглищата, Япония сега е най-големият двигател на новите въглищни мощности в ОИСР. Островната страна разполага с 11,9 GW мощности, които са в процес на разработка, което би увеличило въглеродните емисии с 50% (от 3,9 до 5,8 милиарда тона).
Дори на фона на спада в разработването на нови въглищни електроцентрали през 2019 г., светът все още се намира далеч от смелите планове за изпълнение на целите, поставени от Парижкото споразумение за климата. Използването на въглищна енергия трябва да се свие с 80% до 2030 г., за да се задържи покачването на глобалната температура под 1,5 градуса по Целзий според Междуправителствения съвет по изменението на климата, а Организацията на обединените нации (ООН) призова 2020 г. да бъде глобалната крайна дата за новите проекти за въглищни централи.