Светът, който познавахме преди пандемията от новия коронавирус COVID-19, си отиде. Този, който идва след това, все още поне отчасти зависи от нас, пише онлайн изданието Politico.eu.
Кризата с вируса блокира цели държави и опустоши безброй бизнеси, а самият вирус уби стотици хиляди хора. Въпросът сега е какво следва оттук нататък?
Тъй като светът започва да мисли за това какво ще е да живеем с коронавируса, включително и под заплаха за следващи вълни, вече е ясно, че пандемията има потенциал да наруши индустрията, да ускори културните и икономическите тенденции или да бъде използвана от политиците за осъществяването на различни трансформационни програми.
Изданието е направило анкета сред десетки експерти и политици какво смятат, че епидемията ще се промени. Ето и техните отговори.
Ако настоящите тенденции продължат, коронавирусната криза ще…
… преобрази и притисне публичния транспорт
Световната криза в здравеопазването ускорява отмяната от паричните плащания за обществения транспорт. Например шофьорите на автобуси в Берлин и Лондон вече са със запечатани кабини и билети не могат да се купуват в превозните средства. Това ускори преминаването към базирани на приложения системи за издаване на билети. Там, където физическата контрола на билетите изчезна напълно, някои пътници ползват (ефективно) безплатен транзит.
Дори след като нещата започнат постепенно да се връщат към нормалното, намаленото използване на обществения транспорт ще означава, че услугите няма да са рентабилни. Местните власти ще трябва да предоставят основни субсидии за поддържане на транспортните връзки.
Още преди пандемията властите на места като Люксембург направиха транспорта безплатен или поне със силно редуцирана цена като част от усилията да намалят автомобилния трафик. Други промени ще са по-фини, но вероятно ще останат. Например вратите на много превозни средства ще се отварят автоматично със съобщения за пътуващите, за да се избегне докосването на бутони и на дръжки, което разпространява инфекции.
Редовна практика вече става и дезинфекцията на транспортните средства.
… приземи авиокомпаниите
Видеоконференциите заеха мястото на срещите лице в лице (и въздушните километри, които идват с тях), тъй като големи компании като Facebook, Rio Tinto и BP замразиха пътуванията дори преди правителствените мерки да блокират служителите у дома.
Колкото по-дълго продължава, толкова по-малка е вероятността предишната корпоративна лудост с пътуванията да се завърне. Компаниите ще могат да оценят реално производителността в сегашните условия и дали милионите, изразходвани за корпоративни пътувания, наистина си заслужават.
На фона на несигурното бъдеще Facebook изключи провеждането на събития с повече от 50 души поне до юни 2021 г. и забрани бизнес пътуванията поне до юни тази година. Други компании следват този пример.
Авиокомпаниите са сред най-тежко ударените от коронакризата. Лобито им IATA няма позитивни прогнози за търсенето на пътувания и дори главният му икономист Брайън Пиърс призна, че принудителното спиране на пътуванията ще промени навиците на хората. „Ако видим по-голямо разпространение на технологиите за видеоконферентна връзка като заместител на бизнес срещите, има вероятност хората да се откажат от пътуванията на дълги разстояния“, казва той.
09:26 | 13.09.22 г.