За тези, които са свикнали да наблюдават икономиката на Китай да расте с по-бързи темпове от всяка друга икономика в света, свиването от 6,8% през първото тримесечие представлява истински шок, пише в материал за Nikkei Asia Review проф. Хао Джоу, преподавател в Unigroup и PBC School of Finance към университета Tsinghua в Пекин, както и заместник-председател на Националния институт за финансови изследвания в Tsinghua.
Икономиката на страната не е била в толкова лошо положение от 1976 г. когато издъхва Мао Дзедун. Въпреки това, дори сред сенките, които хвърли върху Китай коронавирусът, вече се забелязват някои признаци на възстановяване, смята Хао Джоу.
Ако приемем, че властите могат да задържат COVID-19 под контрол, фокусът върху подходящите фискални и социални политики трябва да помогне на Китай да избегне рецесията и дори да даде възможност на страната за силно икономическо възстановяване през 2020 г. Но това няма да е лесно.
Въпреки че световната финансова криза, която започна през 2007 г., имаше своите корени на друго място, икономиката на Китай пое тежък удар. В отговор правителството разработи мащабен икономически план за стимулиране, който в крайна сметка стимулира растежа на годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на Китай, като китайската икономика стана втора по големина след тази на САЩ и помогна на големите индустриализирани страни от западния свят да излязат от рецесията, пише Хао Джоу.
Времето за възстановяване от пандемията сега е на страната на Китай. Страната беше първата, която се сблъска с вируса през януари, а строгите мерки бързо поставиха заразата под контрол в рамките на нейните граници.
В резултат на това предприятията в повечето китайски провинции започнаха отново да отварят врати през март. В резултат на това икономическите показателите се подобриха значително този месец спрямо мрачните данни за февруари. Тъй като социалната и транспортна блокада продължава да се разхлабва, този положителен импулс трябва да продължи през второто тримесечие.
Рязкото свиване, с което се сблъскват икономиките по света, предизвикано от COVID-19, се различава от типичните рецесии на бизнес цикъла, които обикновено са причинени от постепенно пресъхване на търсенето.
В резултат на това тук са по-малко подходящи конвенционалните инструменти, подходящи за справяне с такъв недостиг при търсенето. В рецесиите, предизвикани от пандемия или война, както търсенето, така и предлагането могат бързо да се сринат едновременно, а инфлацията и дефлацията често могат да се наблюдават в различни сектори пак по едно и също време.
Докато САЩ и много други големи икономики разхлабват значително своята фискалната и паричната политика в отговор на забавянето, причинено от коронавируса, Китай в случая разчита повече на така наречената структурна политика.
Досега този подход включваше разрешаване на местните власти да емитират специални облигации за трилиони юана за развитие на инфраструктурата, разширяване на предлагането на бизнес заеми, намаляване на корпоративните данъци и такси и пряка намеса в бизнеса за стабилизиране на заетостта.