Светът трябва да се страхува повече от дефлация, отколкото от хиперинфлaция

Попитайте икономистите за причините за инфлацията и обяснението „твърде много пари, преследващи твърде малко стоки“ ще бъде в началото на списъка. Коронавирусът изглежда, че осигури и двете съставки на този коктейл: централните банки печатат пари, отчасти за финансиране на правителствените разходи, докато производството на всичко се срина. Следователно притесненията от инфлацията са разбираеми. Те обаче са неоснователни: световната икономика трябва повече да се страхува от дефлацията, пише Financial Times в редакционен коментар.

Колапсът в цените на петрола до безпрецедентно ниски и за кратко отрицателни нива в САЩ миналата седмица показва защо дефлацията е по-голямата тревога. Търсенето на нови стоки спадна дори повече от спада в предлагането, оказвайки натиск върху цените. Това е най-отчетливо на международните пазари за суровини, но, макар и по-малко видимо, цените на полетите, дрехите и жилищата също потънаха. Забележимо изключение са цените на храните, където търсенето нарасна въпреки прекъсването на доставките.

Петролът е важен фактор в световната икономика и сривът в цената му ще намали разходите за бизнеса в целия свят. Трудът обаче е най-важен, като икономическите блокади създадоха голям запас от безработни служители. В някои сектори свободните работни места може бързо отново да се покачат със завръщането на клиентите, но в други ще са необходими преструктуриране и съкращения, за да се справят с по-високия дългов товар. Вероятно скоро няма да видим увеличение на заплатите, което да предизвика по-високи цени.

Вярно е, че централните банки, чрез своите програми за закупуване на активи, увеличиха „паричната база“ в икономиката, като наводниха банките с още повече нови резерви. Те се превърнаха в мащабни собственици на държавен дълг. Този месец британското правителство стана първото, което подготви по-голям овърдрафт при централната банка за финансиране на разходите си, вместо продажбата на нови облигации.

Връзката между тази парична база и общото предлагане на пари обаче в никакъв случай не е линейна. Точно както количественото облекчаване не предизвика вълна от хиперинфлация след финансовата криза през 2008 г., така и това ново електронно печатане на пари вероятно няма да направи това. Сривът в потребителските и бизнес разходи поражда противостояща сила, като намалява търсенето на банков кредит, който съставлява по-голямата част от паричното предлагане.

Повече дългосрочни притеснения относно инфлацията идват от това как правителствата ще управляват дълговия товар от тази криза. Според една оценка дългът на Г-7 ще достигне до 140 на сто от националния доход, рекорд за всички времена. Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, написа миналата седмица, че макар дефлацията да е по-вероятна, той „не може напълно да отхвърли малка вероятност от висока инфлация“. Бланшар се притеснява, че инфлационен бум може да настъпи в същото време, когато централните банки ще трябва да поддържат ниски лихви, за да облекчат тежестта върху правителствените бюджети, или т. нар. фискална доминация.

Подобна комбинация е малко вероятна, но не може да бъде изключена. Макроикономическата задача е да се управляват тези дългове без да се задушава растежа или да се отприщва инфлацията. За много страни най-подходящият метод ще бъде преструктурирането на дълга. За други това ще бъдат други форми на финансова репресия. Капиталовият контрол може да се завърне, особено на развиващите се пазари, където големият приток на капитали бе дестабилизиращ.

Дефлацията би направила големия корпоративен и държавен дългов товар още по-труден за управление, тъй като лихвените плащания остават фиксирани, но цените и данъчните постъпления спадат. Всичко това предполага, че инвеститорите трябва да се подготвят за още един дълъг период на нищожна доходност по ДЦК - най-вероятно под нивото на инфлацията.