Репутацията на Владимир Путин като майстор тактик винаги е била преувеличена. По всички стандарти обаче решението му да започне петролна ценова война със Саудитска Арабия миналия месец имаше катастрофален тайминг. То дойде дни преди пандемията от коронавирус да предизвика блокади в икономиките по света, намалявайки търсенето на нефт. След това самата Русия се поддаде на вируса. Руският президент трябваше да отмени референдума за одобряване на конституционни промени, които биха му позволили да управлява още два президентски мандата след 2024 г., както и парада за Деня на победата в Москва следващия месец, когато се надяваше да бъде домакин на други световни лидери, пише Financial Times в редакционен коментар.
В действителност споразумението за свиване на петролното производство от ОПЕК и Русия с 1,5 милиона барела на ден, което Москва отхвърли на 5 март, бързо щеше да бъде абсорбирано. Глобалното търсене на суров нефт оттогава спадна с 30 млн. барела на ден. Но отблъскването на плана - в опит да се тласнат временно цените на петрола надолу, за да се извадят от бизнеса американски шистови производители с по-високи разходи - торпилира отношенията с Рияд, в момент когато би било разумно те да бъдат запазени. Сделката за съкращаване на производството с 9,7 милиона барела на ден отпреди две седмици беше твърде малко и твърде късно.
Путин призна в петък, че Русия сега е изправена пред по-голяма икономическа криза от глобалната рецесия през 2009 г. Цените за основния износ на страната (петрола), опора за нейния бюджет, се сринаха точно когато Covid-19 принуди икономиката да спре. МВФ прогнозира, че руският брутен вътрешен продукт може да се свие с 5,5 на сто тази година. Икономисти от московския либерален институт Гайдар предвиждат спад в диапазона 7-12%, което ще доведе до по-голям бюджетен дефицит дори от 6-те процента от БВП, който централната банка на Русия прогнозира. 150-те млрд. долара петролни приходи, които страната насочи към Националния спестовен фонд, могат да покрият част от бюджетния дефицит, но могат и да се изразходват много по-бързо от очакваното.
Междувременно правителственият пандемичен пакет за подкрепа досега възлиза на по-малко от 3 на сто от БВП, с пъти по-малък от тези в повечето развити икономики. Той е насочен към големи компании, а не към малки фирми и домакинства, като освен това е предимно под формата на данъчни облекчения и гаранции по заеми, а не директна помощ. Алексей Кудрин, бившият министър на финансите, прогнозира, че 8 милиона руснаци могат да загубят работата си. Тъй като две трети от гражданите нямат спестявания, това може да доведе до истински страдания.
За Путин последните неприятности идват на труден фон. Няколкото години на спадащи реални доходи, последвани от повишаване на възрастта за пенсиониране през 2018 г., вече свалиха рейтинга му на одобрение. Пандемията разкрива хроничното недофинансиране на здравната система. Президентът планираше да посрещне исканията на руснаците за по-висок жизнен стандарт и по-добро образование и здравеопазването чрез скъпи „национални проекти“, но рецесията ще ги направи по-трудно осъществими.
Много руснаци организираха виртуални протести миналата седмица, оставяйки гневни коментари върху правителствените сгради в картографско приложение. В южния Владикавказ жителите излязоха по улиците, за да протестират заради загубата на работни места. Вероятността, дори и сега, подобна опозиция да ескалира, така че да заплаши бъдещето на Путин, обаче е малка. Руснаците са показали изключителна способност да издържат на трудности.
Но президентския ход да промени правилата, за да може да се кандидатира за преизбиране през 2024 г., целеше отчасти да потуши маневрите сред „елитите“, които реално го държат на власт. Олигарсите, които гледат на него като на свой гарант, ще следят за знаци, че властта му отслабва. Макар да е малко вероятно да поиска да сключи мир в Украйна - водещият му външнополитически проект от последните години - вътрешните проблеми на Путин могат да гарантират, че той няма да предприеме нови военни авантюри в обозримо бъдеще.
01:45 | 11.09.22 г.