Наскоро китайският основен ежедневник обяви важни нови насоки за подобряване на пазарно-базирания механизъм за разпределение в икономиката. Тези мерки сигнализират за решимостта на Пекин да либерализира икономиката и да приложи реформи от страна на предлагането, които ще укрепят частния сектор. Мерките идват след няколко години на забавящ се растеж и нарастващ дълг, които тенденции вероятно ще се задълбочат заради въздействието на пандемията от Covid-19, пише за Financial Times Майкъл Петис, професор по финанси в Пекинския университет.
Икономистите отдавна призовават Пекин да подобри пазарните механизми в Китай, като осъждаха свиването на частния сектор през изминалото десетилетие. Но въпреки годините на предложения за мерки от страна на предлагането и многократните обещания за реформи, имаше малко доказателства за съществено преобръщане на тенденцията за по-голям държавен контрол върху икономиката.
Това не трябва да изненадва никого. В дългосрочен план китайският растеж наистина може да се възползва от по-силен частен сектор и по-пазарно ориентирана икономика, но в близко- и средносрочен план този подход няма да направи почти нищо за справяне с реалните причини за забавянето в Китай или нарастващата му зависимост от дълга. Нито пък би намалил икономическите ефекти от Covid-19.
Това е така, защото Китай няма проблем с предлагането. Той има проблем с търсенето, който коронавирусната пандемия само влоши. Нещо повече, свиването на частния сектор през последните години е следствие, а не причина за основния проблем на Китай с търсенето.
Докато този проблем не бъде разрешен, за Пекин ще бъде почти невъзможно да промени курса и да обърне тенденцията за по-голямо участие на правителството в икономиката.
Икономистите знаят поне от 2007 г., макар вероятно да са го забравили през последните години, че Китай има изключително небалансирана икономика. В основата на този дисбаланс стои много ниският дял на дохода, който обикновените домакинства имат в брутния вътрешен продукт в сравнение с този на местните власти, бизнеса и много богатите.
На ниво от приблизително 50% от БВП този дял е сред най-ниските в историята на света. В резултат на това устойчивото потребление на домакинствата, обикновено най-големият компонент на цялостното търсене в голяма икономика, води и до много нисък дял на общото търсене в китайската икономика.