В отчаяния си опит да спечели втори мандат като президент на САЩ и да избегне обвиненията за катастрофата с COVID-19, Доналд Тръмп залага на стратегията „всичко или нищо“ в битката с Китай.
Атаките му срещу най-многолюдната нация в света впечатлиха феновете на „реалити звездата“ през 2016 г., когато Тръмп успя да разстрои Хилъри Клинтън и да спечели изборите. Китай беше сред любимите изкупителни жертви на Тръмп, когато трябваше да се търси отговорът (и виновниците) защо САЩ загубиха конкурентоспособността си, пише Уилям Песек за Nikkei Asia Review.
Но през 2020 г. Китай е единствената стратегия на Тръмп. Тъй като броят на смъртните случаи заради коронавируса в САЩ вече надхвърлиха 50 000 случая, изглежда че Тръмп не може да се похвали, че води успешна битка срещу коронавируса. Светлата икономика, която той приемаше за основното си оръжие което да използва по време на изборите, е разпокъсана, тъй като пандемията уби растежа ѝ, доходите на домакинствата и доверието на инвеститорите.
Атаката срещу Пекин би могла да отвлече вниманието от тези проблеми, но тя няма да засегне само Китай. Тя ще навреди на всички икономики в Азия. С пълния набор от наказателни мерки на администрацията на американския президент Азия ще бъде изтласкана към пропастта в близкото бъдеще.
Икономиката на САЩ, според Доналд Тръмп, плаща цената на лъжите на Китай за събитията в Ухан. Той посочва Световната здравна организация (СЗО) като съучастник на азиатската страна в прикриването и омаловажаването на тревожните данни от началото на пандемията. Тръмп стига до крайности като обвинява своя настоящ опонент за президентския пост Джо Байдън в съпричастност спрямо Китай, предполагайки, че неговият син Хънтър Байдън участва в управлението на китайски компании.
Проучване на Pew Research установява, че две трети от американските избиратели са гледат с недоверие на Китай в сравнение с 47% преди две години. Логично е да се очакват двустранни атаки през изборите тази година срещу партията на китайския президент Си Дзинпин.
Ефектите от атаките срещу Китай са широкообхватни. Повече критики биха могли да увеличат нестабилността на пазарите на облигации, акции и валути в Азия. Най-голямото притеснение за азиатските правителства и бизнеса там е Тръмп да удвои митата върху вноса, точно когато икономиката на Китай нараства с най-бавен темп за последните 30 години. След свиването през първото тримесечие в размер на 6,8%, причинено от ефектите, дължащи се на разпространението на коронавируса, това едва ли би било добре дошло за страната.
Повече мита срещу Китай могат допълнително да намалят търсенето и външните инвестиции от най-голямата икономика в региона. Това ще се отрази негативно и върху Япония, Южна Корея и Сингапур, надолу по икономическата хранителна верига до Индонезия, Виетнам и Мианмар.
Демонстранти в Хонконг държат американски знамена и плакати, изобразяващи президента на Китай Си Дзинпин и президента на САЩ Доналд Тръмп. Снимка: Bloomberg
Ако Тръмп реши да реализира заплахите си, налагайки 25-процентни мита върху вноса на автомобили и авточасти, това ще се отрази зле на Тайланд, Филипините и Индия.
Внезапна промяна във валутната политика би било по-голяма заплаха през 2020 г., отколкото през 2017 г., когато Тръмп влезе за първи път в Овалния кабинет като президент. Тогава растежът беше стабилен, а безработицата – топяща се. Сега актуалните теми в САЩ са дълбока рецесия и разширяваща се безработица. Тръмп отдавна повтаря, че валутните курсове "ни убиват". Рискът той да насочи Министерството на финансите и Федералния резерв на САЩ към манипулиране на долара никога не е бил по-голям.
14:05 | 14.09.22 г.