Какъв е смисълът от ETF-и, които се отклоняват от целта си?

Отрицателните цени на петрола са като мощна подводна детонация. Неминуемо мъртвите риби ще изплуват на повърхността. Наскоро видяхме фалита на базирана в Сингапур фирма за търговия с петрол, която сега дължи на 23 банки по света почти 3,9 милиарда долара. Така че можем само да гадаем кой е следващият и дали друг голям кит няма да изплува с корема нагоре, пише Шули Рен за Bloomberg.

Първата ви мисъл вероятно е за производител на петрол или банка, занимаваща се с търговско финансиране. Но основната драма се въртеше около борсово търгуваните фондове (ETF). Оказва се, че пасивните фондове - големите победители от световната финансова криза - в края на краищата не са толкова различни от активните.

Разгледайте най-големия петролен ETF в света – United States Oil Fund (USO), управляващ активи за 3,7 милиарда долара, който напоследък е всичко друго, но не и пасивен. В два поредни дни той пренарежда микса от фючърси, който притежава, за да отразява цените на петрола. Сега фондът планира да намали дяловете си в краткосрочни договори - юнски фючърси, в случая - до около 20%, като останалите са разделени приблизително между юли (50%), август (20%) и септември (10%). При друга ситуация цялото му портфолио сега би било в юнски контракти.

Фондът USO просто иска да намали собствените си загуби. Ако фючърсите през юни също станат отрицателни, инвеститорите му ще претърпят заличаване на вложенията си. Но поне няма да им се налага да бъркат в джобовете си, за да затворят позиции: ETF не може да се търгува под нулата. Някой друг - борсите за клиринг или дори компанията мениджър на фонда - ще трябва да поеме загубите.

Има основателна причина да се подозира тази възможност. За разлика от сорта Брент, търговията с West Texas Intermediate (WTI) се урежда чрез физическа доставка, но местата за съхранение вече се запълват. Така че, ако коронавирусът продължи да бушува, подривайки крайното търсене, инвеститорите в юнски фючърси също могат да пострадат.

Това активно управление на портфейла е ужасна новина за вярващите в стратегията на купуване и задържане. Когато фонд мениджърите променят методологията в движение - което ситният шрифт позволява - ние просто не знаем как да изчислим възвръщаемостта. По-конкретно, дългосрочните инвеститори в крайна сметка купуват петрола на много по-високи цени от необходимото.

Живеем в ситуация, която фондът USO нарича „супер контанго“, при която дългосрочните фючърси се котират много по-високо от краткосрочните. Така че вместо да купуваме петрол чрез юнски фючърси за около 14 долара за барел, ние потенциално инвестираме при около 20 долара.

USO поне има добрия подход да балансира портфейла си като кошница с различни дати на падеж. Листнатият в Хонконг Samsung S&P GSCI Crude Oil ER Futures ETF заяви, че ще прехвърли всичките си юнски договори за септември. Септемврийските контракти струват с 85% повече.

Разбира се, фонд мениджърите могат да кажат, че този прилив на активност цели да ни защити. Това обаче не е работа на пасивен фонд. Ние купуваме ETF, защото си представяме, че ние сме активните мениджъри. Ако се притесняваме за отрицателните юнски петролни контракти, може просто да ликвидираме вложенията си. А какво ще стане, ако приемем, че неотдавнашните събития са еднократни? Били сме лишени от една страхотна възможност за закупуване на дъното.

Заради промяната в композицията на своите портфейли пасивните фондове вече не изпълняват инвестиционната си цел, която е да отразяват ежедневните изменения в спот цената на петрола, както красноречиво бе отбелязано от USO.

Без съмнение отрицателните цени ни предлагат неприятни изненади. Но фонд мениджърите се паникьосаха и изгубиха инвестиционния си мандат някъде по пътя. Ние от своя страна загубихме доверието си в тези евтини продукти.