Пикът на пандемията в Европа преминава, но при тежка икономическа цена. Ако отворим икономиките, има всички причини да очакваме коронавирусът да се върне обратно. Какво да правим тогава? Да продължаваме ли блокадата, пита се Тим Харфърд на страниците на Financial Times?
Проблемът е в това, че разглеждаме два експоненциални процеса, изправени един срещу друг. Преди мерките за социално дистанциране случаите се удвояваха на всеки няколко дни, така че една седмица разлика в тайминга на блокадите през март можеше да представлява разликата между здравна система, действаща под капацитета си и такава, която е напълно претоварена.
Основателно е да се предполага, че икономическата цена на блокадата също нараства експоненциално, ако не е адресирана от политиката. Еднодневната блокада е нещо като официален празник, но две седмици заплашват тези, които вече са в несигурно положение. Тримесечното блокиране пък може да нанесе вреди, които продължават с години.
Икономическият стрес също е заразен. Затвореният ресторант създава безработни сервитьори и готвачи, собственици без доходи от наем и доставчици на храна в беда поради липса на клиенти. Нека дори не се замисляме върху въздействието на предизвикани от пандемията дефолти по прехвалени дългово гарантирани деривати.
Икономиката падна в пропастта, тласната там умишлено поради основателни причини. Нуждаем се от това тя да отскочи като Джаки Чан, а не да се срине като Хъмпти Дъмпти. Целта трябва да бъде да не се позволи временното икономическо сътресение да причини трайни щети.
Един възхитително луд план, популяризиран в блога Marginal Revolution, е да се разтегне до крайност концепцията за лятното часово време.
Правителствата просто биха спрели часовника: четвъртък (30 април 2020 г.) ще стане петък (30 април), а след това събота (30 април). Вашата вноска за наема, която се дължи на 1 май, винаги би била един ден преди изтичане, поне до приключване на блокирането. Плащането на ипотеката на наемодателя ви също ще бъде отложено за неопределено време. Хаотичните проблеми с координацията за това кой ще опрости или отложи дълга, на кого и за колко време, изчезват с една отметка на писалката върху календара.
Това решава много проблеми. За съжаление и създава много нови. Както Джошуа Ганс посочва в новата си книга „Икономика във времето на Covid-19”, „голяма част от стопанството всъщност трябва да продължи да работи - някои части по-интензивно от преди - което означава, че просто поискването на тайм-аут няма да свърши работа“.
И все пак идеята за спиране на времето е насочена към нещо: жизненоважно е да се предотврати каскадата от неизпълнения на дългове да повали здравословни бизнеси. Ад хок опрощаването няма да е достатъчно, тъй като наемодателите и банките имат свои слабости, за които да се притесняват.
16:32 | 11.09.22 г.