Ще преживее ли еврозоната Covid-19? Ако това стане, то ще е по същите две причини, поради които тя преживя финансовата криза: страх от разрушително разпадане и действия от страна на единствената институция, която може да направи това в необходимия мащаб. През юли 2012 г. Марио Драги заяви в Лондон: „В рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо за запазване на еврото. И повярвайте ми, то ще е достатъчно." ЕЦБ казва това сега. Би трябвало да е достатъчно, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Пандемията създава огромен общ шок. Но той има асиметрични резултати. Сред по-големите страни членки основната тежест на болестта падна върху Италия и Испания, въпреки че Франция ги настига. Според МВФ брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се свие със 7,5% тази година. БВП на Германия ще спадне със 7 на сто, а на Италия - с 9,1 на сто. Фискалният монитор на фонда прогнозира дефицит на еврозоната от 7,5% от БВП, на Германия - от 5,5%, а на Италия - 8,3%. Уви, дори това изглежда оптимистично. Базовата прогноза в Световните икономически перспективи на МВФ приема, че спирането на икономиките ще приключи през второто тримесечие на 2020 г. Но е много вероятно това да не стане или да се наложи да се въвежда наново. При базовия сценарий БВП на страните с високи доходи се свива с 2% между 2019 г. и 2021 г. В най-лошата алтернатива - по-продължително спиране, последвано от друго такова през 2021 г. - БВП би бил с почти 10 на сто по-нисък през 2021 спрямо 2019 г. Дори според основната си прогноза МВФ предвижда брутният публичен дълг на Италия да достигне 156 на сто от БВП тази година, в сравнение със 135 на сто за миналата. Очаква се дългът да набъбне внушително в няколко членки на еврозоната през следващите години.
Това осъзнаване повдигна въпроса за онова, което евфемистично се нарича „риск от реденоминация“ - страх от неизпълнение на задължения, финансови кризи и накрая дори излизане от еврозоната. Така разликата между доходността по италианския дълг и средната за еврозоната (претеглена през БВП на страните) започна да се увеличава, подпомогната от злощастната забележка на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, че ролята на централната банка не е да „ограничава спредовете“.
Чрез своята програма за извънредни покупки в условията на пандемия (PEPP) в размер на 750 млрд. евро, стартирана на 18 март, ЕЦБ компенсира вредата. Изабел Шнабел, германският член на борда, изложи своята обосновка. Тя обясни, че ЕЦБ има две доминиращи цели, „да възстанови правилното функциониране на финансовите пазари в еврозоната“ и да гарантира, че „нашата приспособителна парична политика продължава да се предава към всички части на валутния съюз“.
Рискът от реденоминация излага на опасност и двете цели. Това вменява на ЕЦБ потенциално неограничено задължение за намеса. Освен това, тъй като най-голямото предизвикателство е „хетерогенността“ на условията в еврозоната, ЕЦБ трябва да действа „гъвкаво по отношение на времето, класовете активи и юрисдикциите“, както PEPP сега позволява. ЕЦБ надлежно върна Гърция в своя състав. Самата PEPP е ограничена по време и мащаб. Но заявените цели означават, че ЕЦБ трябва да направи още повече, ако е необходимо. По същество ЕЦБ се ангажира да действа така, сякаш е националната централна банка на всяка членка на еврозоната. Тъй като ЕЦБ издава втората най-приета резервна валута в света, тя има капацитета да го направи.
04:21 | 12.09.22 г.