Основното нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за 6,8-процентното свиване на китайската икономика през първото тримесечие, е фактът, че лошите новини тепърва започват, пише Уилям Песек за Nikkei Asia Review.
Разбира се, ще се появят аргументи срещу безпокойството, които ще подчертаят, че лидерът на най-силната азиатска икономика Си Дзинпин отново отваря China Inc. след наложеното от него „приспиване“ заради избухването на пандемията от коронавирус.
Когато Китай се върне към обичайните си обороти, според Пекин икономическият спад, който страната преживява заради пандемията, ще остане просто един далечен спомен.
Но дори и най-силният вожд на Китай след ерата на Мао Дзедун не може просто да заповяда на 1,4 милиарда граждани да излязат и да харчат пари. Това би помогнало, ако хората имат пари за покупки. Още по-добре е, когато съществуват експортни пазари за китайската продукция, но те са затворени поради същата причина, която раздруса и Китай.
За да върне китайската икономика на стойност 14 трлн. долара отново към растеж, Си се нуждае от света. Но за да тръгне износът нагоре САЩ, Япония и Европа трябва също да се отърсят от патогена.
Поуките от успеха или неуспеха на Китай по отношение на икономическото възстановяване след COVID-19 ще привлекат най-голямо внимание. Но по-важните уроци се отнасят за това как всъщност Китай стигна до тук.
Рязкото свиване на китайската икономика във време на пандемия показва защо страната не е готова да се присъедини към редиците на надеждните и стабилни индустриализирани държави.
Повече от две десетилетия китайските правителства обещават промени. Те говорят за свиване на държавния сектор, за обособяване на жизнена среда от частни компании, увеличаване на прозрачността и прекратяване на намесата на комунистическата партия в икономиката. Тези правителства обещават да изравнят условията за чуждестранните компании, които създават добре платени работни места.
По време на ерата на управление на Дзян Дзъмин от 1993 до 2003 г. се извършват някои ключови реформи, особено по време на петте години на Джу Жундзи като премиер. Въпреки че Си Дзинпин продължава да говори за подобрените пазарни условия в страната, именно Джу успява да извърши тази трансформация. По негово време Пекин елиминира над 40 милиона работни места в държавния сектор и 60 000 компании. Джу присъединява Китай към Световната търговска организация (СТО).
Тогава Китай загуби голяма част от своята толерантност към смущенията. Ерата на Ху Дзинтао, от 2003 г. до 2013 г., беше сравнително празна откъм реформи. Китай на Ху, предимно почиваше на лаврите на Дзян. Тогава страната ускори своя икономически ръст до 10%, осигурявайки политическо покритие за отлагане на мащабни структурни подобрения. Когато финансовата катастрофа удари света през 2008 г. с фалита на Lehman Brothers, Пекин активира стимулите. Държавният дълг за десетки трилиони долари продължи да поддържа икономическия растеж на 9%.
През 2013 г. Си Дзинпин официално грабна юздите на Китай. Точно като японския премиер Шиндзо Абе, Си обеща огромни промени по отношение на държавната намеса в икономиката. Отново подобно на Абе, Си се оказа по-склонен да насърчава растежа, ръководен от износа, чрез стъпки за повишаване на конкурентоспособността и производителността.
В крайна сметка Китай не постигна така очакваната промяна чрез икономически реформи.
Това е икономиката на Китай през 2020 г., която се подхранва повече от стимули, отколкото от органичното вътрешно търсене, което сега трябва да се изправи срещу многостранна катастрофа: извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която предизвика хуманитарен еквивалент на кредитната криза, като всичко това се случва на фона на една небалансирана финансова система.
Съществува висок риск от втора вълна от инфекции с COVID-19, което би налoжило поредното блокиране.
Изглежда неизбежно Пекин да разхлаби допълнително фискалната политика. Това означава данъчни стимули, по-щедри програми за заеми за малки и средни фирми и допълнителна помощ за местните власти. Междувременно Народната банка на Китай беше по-консервативна от останалите регулатори в големите икономики в добавянето на ликвидност на кредитните пазари. Тук някои парични разхлабвания може да помогнат.
По-важното е обаче, че Си Дзинпин трябва да вземе пример от китайските политики от края на 90-те години на миналия век и първите години на новото хилядолетие. Той трябва да спре гигантските държавни предприятия, които получават огромна финансова подкрепа и да обърне внимание на здравината и привлекателността на частния сектор, ако иска да върне обратно към обичайните ѝ обороти най-голямата азиатска икономика.