Американците традиционно са световните потребители от последна инстанция. Това е напът да се промени. Дори когато приключи това, което МВФ нарича Голямата блокада, и излезем от непосредствената коронавирусна криза, икономическите последици от нея ще доведат до нова ера на строги икономии в САЩ, пише Рена Форухар за Financial Times.
Идеята, че американците ще си цепят стотинката на две за продължителен период може да изглежда малко вероятна, въпреки че в момента преживяват най-резкия спад след Голямата депресия. В края на краищата икономиката днес се основава на потреблението.
От 80-те години на миналия век насам САЩ стимулираха задлъжнялостта пред спестяванията както за потребителите, така и за корпорациите, и насърчаваха растежа на финансовия сектор, който многократно надуваше балони при активите, за да подкрепи разходите, които реалният икономически растеж не можеше.
В действителност десетилетието след финансовата криза през 2008 г. видя създаването на голям балон при цените на почти всички активи. Този балон сега се пука, като изостря икономическите промени, които внесе пандемията, било то масово увеличение на публичния дълг, пренасочване на международните вериги за доставки или предизвикани от технологиите промени на пазарите на труда.
В много отношения САЩ вече бяха в подобна ситуация. Периодът, предхождащ борсовия крах през 1929 г. и времето след това, наподобяват нашето близко минало. Той също така сочи накъде можем да се насочим оттук нататък: нова ера, в която американците трябва да спестяват и произвеждат повече - и да консумират по-малко.
Подобно на десетилетието, довело до финансовата криза, 20-те години на ХХ век са белязани от технологични чудеса, лесни пари (включително намаление на лихвите от Федералния резерв през 1921 г., което поставя основата за борсов балон) и огромно неравенство в доходите.
Заплатите на работническата класа стагнират, докато богатството на горната класа се повишава, подкрепено от надуването на цените на активите. Тогава, както сега, след като хората не могат да си позволят да купуват, те вземат заеми: през 20-те години американците купуват повече от три четвърти от основните домакински стоки на кредит. Те също започват за първи път масово да инвестират в ценни книжа. Както икономическият историк от Харвард Едуин Гей се изразяява в статия от 1932 г. в списанието Foreign Affairs: „Те не бяха образовани в използването на кредита. Те просто получиха нова визия за неговите възможности."
Всичко това завърши със сълзи през 1929 г. Промените в поведението, които последват катастрофата, създават поколение хора, които биха използвали пакетче чай няколко пъти преди да го изхвърлят. Процентът на лични спестявания на американците нараства от около нула в началото на 30-те години на миналия век до 28% по време на Втората световна война.