Коронавирусната криза е напълно възможно да анулира негласния договор, съгласно който Федералният резерв на САЩ и другите основни централни банки в света оперираха в продължение на десетилетия. С очертаването на пълните разходи във връзка с пандемията основната идея в този договор - че централното банкиране може и трябва да остане политически неутрално - може би трябва да бъде изоставена.
Това няма да е най-драматичният резултат от извънредната ситуация с Covid-19, но в крайна сметка може да бъде сред тези с най-големи последици, пише Клайв Крук за Bloomberg.
Една по-ранна криза - глобалната инфлация от 70-те и 80-те години на миналия век - за първи път постави аргумента за независимостта на централните банки на основата на традиционната икономическа мъдрост. Тази нова криза ще изисква най-малкото много по-тясна координация между правителствата и централните банки. Но вероятно ще изисква повече, може би поставяйки централните банки, включително Федералният резерв, под явен политически контрол.
Аргументът за независимост на централните банки в голяма степен остана неоспорен в продължение на години. Логиката беше ясна. Приемаше се, че политиците мислят краткосрочно и взимат решения по политически причини. При пълна или близо до пълната заетост експанзионистичната парична политика може за кратко да оживи икономиката, но след известно забавяне предизвиква инфлация. Ако забавянето е достатъчно, за да успее правителството да премине през следващите избори, политиката ще има инфлационен уклон. Ако паричната политика се държи на разстояние от политиката, като се направи отговорност на независима централна банка, проблемът се избягва.
Това не е всичко. Според общоприетото мнение няма траен компромис между инфлация и заетост. Толерирането на по-висока инфлация не намалява безработицата и вероятно понижава растежа. Следователно поддържането на ниска инфлация не очертава победидители и губещи. То помага на всички. След това паричната политика става до голяма степен технически въпрос, подходящ за делегиране на експерти, без пряка отчетност пред избирателите.
Като погледнем назад, може да се каже, че е забележително колко широко възприето бе това схващане. В САЩ днес всеки избор на политика (и на много други неща освен това) се прави в условия на партизанщина, като през последните три години президентът Доналд Тръмп посягаше на принципа за независимост на централната банка с всичките си туитове по въпроса. Въпреки това Фед просто продължи по пътя си, като в голяма степен се отърси от заплахата за политическа ангажираност. Без съмнение за това помогна факта, че поне до 2008 г. резултатите бяха доста добри. Фед си беше купил много пространство за маневриране.
Дори преди пандемията обаче рецесията и последвалото я бавно възстановяване бяха променили нещата. Перспективата за трайно бавен растеж - т. нар. „дългосрочна стагнация“ - вече бе поставила под въпрос политиките на Фед. Рискът от по-висока инфлация изглеждаше отдалечен. За мнозина по-експанзионистичната фискалната и монетарна политика изглеждаше желателна.
Проблемът се усложнява от това, че при лихви, близки до нулата, конвенционалните инструменти на паричната политика вече не носеха полза. За да подкрепят търсенето, Фед и други централни банки трябваше да прибегнат до изкупуване на облигации в огромен мащаб - политика, която размива границата между паричната и (по-явно политическата) фискална политика.
11:18 | 13.09.22 г.