Докато пандемията от коронавирус продължава да се разпространява по света като пожар, няма никакво съмнение, че заразата ще се отрази на глобалния ред. Въпросът е как.
Учените в САЩ и Европа обсъждат ежедневно тази тема онлайн, по-специално влиянието на огнището върху стратегическото състезание между САЩ и Китай за световното лидерство.
Експертите посочват три сценария. Според първия предстои отстъпление на САЩ като фактически световен лидер и изместване на баланса на силите към Китай. Този сценарий предвижда Китай успешно да овладее заразата - поне на повърхността - и да я използва като възможност да предложи помощ на други страни, сериозно пострадали от пандемията, пише Хироюки Акита в коментар за Nikkei Asia Review.
Междувременно САЩ и Европа ще продължат да търсят ефективна стратегия за ограничаване на патогена, разкривайки вътрешнополитическата си слабост и предоставяйки на Китай възможност да заздрави позициите си на световната сцена.
Вторият сценарий прогнозира, че глобалното влияние на Китай ще намалее в света след края на пандемията. Привържениците на това стечение на обстоятелствата изтъкват, че страната е претърпяла огромна загуба на доверие в световната общност за това, че позволи на коронавируса да се разпространи отвъд собствените й граници. Обществените настроения в Китай спрямо централното правителство бяха помрачени поради неспособността на Пекин да се справи бързо с кризата.
Третият сценарий разпределя лидерската позиция между двете страни. Според него и Китай, и САЩ ще претърпят много сериозни щети заради коронавируса, което ще принуди правителствата им да се съсредоточат върху вътрешните работи. При този сценарий лидерската позиция ще изчезне и светът ще продължи да съществува в глобален ред без ясно очертан водач.
Може би вторият сценарий изглежда най-вероятен, въпреки че е напълно възможно да се стигне и до положение от свят без икономически лидер, ако САЩ пострадат прекалено сериозно в кризата. И все пак, свят, в който Китай излиза като глобален лидер, изглежда най-малко вероятно да се случи, смята Акита.
Китай няма как да излезе големият победител от кризата заради неспособността си да овладее първоначалното огнище, което прерасна в пандемия. Въпреки че първите случаи на заразени бяха открити в град Ухан още през декември, Пекин не успя да реагира бързо. Вместо това местните власти се опитаха да прикрият епидемията. На всичкото отгоре Пекин заяви първоначално, че вирусът не показва признаци на предаване от човек на човек.
Въпреки че в момента страните по света са заети да се борят за спасяването на своите граждани от патогена, те искат от Китай да поеме отговорност за пандемията, след като бъде овладяна. На 6 април National Review публикува статия, озаглавена "Как да накараме Китай да си плати", в която се предлага САЩ да поискат Пекин да изплати обезщетение за финансови загуби, произтичащи от разпространението на коронавируса. Междувременно на 5 април британският мозъчен тръст Henry Jackson Society оцени разходите на страните от Г-7, свързани с коронавируса, на 3,2 трлн. паунда (3,99 трлн. долара).
Междувременно Пекин започна глобална PR кампания с аргумента, че международната общност трябва да благодари на Китай за бързото овладяване на вируса, като по този начин е дала време на други страни да се справят със заразата. В съответствие с тези усилия Пекин предлага медицинска помощ за засегнатите страни, предоставяйки маски и обдишватели на около 120 държави към края на март. Сърбия и Италия, които се радват на подобна помощ, изразиха благодарността си към Китай. Това обаче не означава, че гневът към азиатската страна ще изчезне, посочва дипломатически източник от Европа.
11:44 | 14.09.22 г.