По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България и коронавирусът
На извънредно заседание в понеделник парламентът окончателно гласува актуализация на държавния бюджет, според която държавата ще може да набере дълг до 10 млрд. лв. през тази година заради кризата с коронавируса. От тях до 9,5 млрд. лв. могат да бъдат набрани на международните пазари. Ревизията залага бюджетен дефицит 3,5 млрд. лв. за 2020 г. при балансирано салдо при приемането на закона през есента. Народните представители, премиерът, министрите и членовете на политическите кабинети няма да получават заплати за времето на извънредното положение, а парите - след удръжки на данък и осигуровки, ще бъдат превеждани като дарение на здравното министерство за борба с коронавируса.
Депутатите приеха и важни промени в Закона за извънредното положение, свързани с мораториума върху процесуалните и давностните срокове, както и удължаването на други срокове, които изтичат в този период, промени при защита на длъжниците по договори за кредити от банки и лизингови договори, разширяване на компенсациите за работодатели, засегнати от кризата, и др. Колективните органи на власт ще могат да заседават дистанционно.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев издаде през седмицата няколко важни заповеди. С една от тях в началото на седмицата той забрани на гражданите на трети страни да влизат на територията на България. Същото важи и за лица независимо от тяхното гражданство, идващи от високорискови държави от шенгенското пространство като Италия, Испания, Франция, Великобритания, Северна Ирландия и други, през всички контролно-пропускателни пунктове и с всякакъв вид транспорт.
В средата на седмицата Ананиев удължи срока на по-важните противоепидемиологични мерки, за да съвпаднат с края на извънредното положение. Така молове, ресторанти и заведения, училища и университети остават затворени до 13 май.
В края на седмицата пък отново бе издадена заповед за задължително носене на предпазни маски при излизане на общетсвени места. На 30 март с нареждане на здравния министър Кирил Ананиев беше въведено такова задължение, което беше отменено с нова заповед на 31 март заради липса на съгласие в обществото.
Българската икономика
Премиерът Бойко Борисов поиска отстраняване на Стоян Мавродиев и целия борд на Българска банка за развитие (ББР), след като стана ясно, че тя е отпуснала кредит от 75 млн. лева на дружество, свързано с колекторската фирма "С.Г. груп", при това след началото на извънредното положение. Междувременно държавата налива в ББР допълнително 700 млн. лв. капитал, които банката трябва да разпредели, за да тушира последствията от кризата.
В телевизионно интервю Мавродиев се опита да убеди премиера, че е бил подведен, но Борисов остана непреклонен.
В петък стана ясно, че България ще кандидатства за членство във валутно-курсовия механизъм ERM II, по-известен като "чакалнята" на еврозоната, до края на месеца. По думите на Бойко Борисов страната ни ще кандидатства заедно с Хърватия със спазване на всички критерии до този момент. „Ще бъдем приети и тогава ще ни разрешат суапови плащания и ще се закачим към основния „водопровод“ в ЕС“, каза Борисов в петък. Припомняме, че в четвъртък Investor.bg първи писа, че до момента страната ни не е предприела нужните стъпки за отлагане на процедурата, въпреки че преди 10 дни управителят на БНБ Димитър Радев загатна в телевизионно интервю именно за такъв сценарий. Към 9 април позицията на БНБ беше, че към момента има техническо коригиране на вътрешни срокове в работния процес, но няма официално решение, свързано с промяна във времевия хоризонт. „Ако правителството, в координация с БНБ, приеме решение в тази област, това ще бъде своевременно оповестено“, отговориха от централната банка на въпросите на Investor.bg.
По информация на Investor.bg на 26 април изтича срокът, в който България трябва да изпрати до ЕЦБ официалните резултати от изпълнените препоръки, дадени от европейския банков регулатор на нашите кредитни институции след края на стрес тестовете. От това дали ЕЦБ ще сметне задачата за изпълнена, зависи дали кандидатстването на страната за влизане в ERM II ще премине на следваща фаза.
В края на март финансовият министър Владислав Горанов изрази увереност, че избухналата пандемия от коронавирус няма да сложи прът в пътя на България към ERM II и еврозоната. В интервю за bTV Горанов каза, че не очаква пътят на страната към еврозоната да бъде възпрепятстван от кризата, макар че призна, че някои процеси може да бъдат забавени. В разговора той подчерта и многото варианти, с които страните от еврозоната разполагат за борба с негативните икономически последици, конкретно напомняйки за решението на ЕЦБ "на практика да купува всичко безгранично".
Преди малко повече от седмица управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев обяви в ефира на Нова телевизия, че сроковете за присъединяване на страната ни към банковия съюз и валутно-куросвия механизъм ERM II вече са нереалистични. Той отбеляза, че все пак работата по процеса не трябва да спира, но евентуално отлагане за 2021 г. „няма да бъде фатално“.
Европейската комисия одобри продажбата на БТК на United Group. Сделката за най-големия български телеком беше обявена през ноември 2019 г. В предварително заявление на купувача срокът беше в средата на годината. Според сегашния основен акционер в БТК Спас Русев цената на сделката е около 1.3 млрд. евро. Правителството успешно пласира 200 млн. лв. петгодишни ДЦК на вътрешния дългов пазар. Това беше първата емисия след началото на извънредното положение. Доходността леко се покачва от постигнатите -0,14% през февруари до 0.13% сега. Повишението е очаквано, защото пазарите са доста по-предпазливи предвид растящите публични разходи за справяне с пандемията и очакваната глобална рецесия.
Светът и коронавирусът
Европейски страни планират постепенно разхлабване на карантината. Австрийският канцлер Себастиан Курц обяви стратегия за облекчаване на някои мерки от следващата седмица, като на магазини, които не предлагат стоки от първа необходимост, ще бъде позволено да отворят отново, но ще трябва да спазват стриктни хигиенни правила. Чешкото правителство реши от четвъртък нататък да заработят магазините, продаващи стоки за свободното време и строителни материали. Други бизнеси ще възобновят търговия след празниците за католическия Великден.
Чехия също така ще разхлаби правилата за индивидуални спортове на открито като бягане и колоездене. Дания пък планира да отвори занималните и училищата на 15 април. Германия вече е изготвила списък с мерки, които ще позволят постепенно връщане към нормалния живот след 19 април. Те включват задължително носене на маски на обществени места и ограничения за събиранията на хора.
След като на практика затвори Дания преди месец - по-рано от повечето европейски държави, премиерът Мете Фредериксен наскоро прие планове за възстановяване на части от икономиката през следващата седмица. В четвъртък финансовото министерство на страната предостави някои данни, с които да покаже какво може да означава това. И така - икономиката на Дания може да се свие с от 3 до 6 процента тази година, тъй като бизнесът търпи последиците от ограничителните мерки заради коронавируса, съобщи днес министърът на финансите Николай Вамен, цитиран от Bloomberg. „Свидетели сме на тежък удар за датската икономика", коментира Вамен на брифинг.
Британският премиер Борис Джонсън е изписан от лондонската болница и ще продължи да се възстановява от Covid-19 в резиденцията си Чекърс, съобщи днес канцеларията му. "Следвайки съветите на медицинския си екип, премиерът няма веднага да се върне на работа. Той иска да благодари на всички работещи в (болницата) "Сейнт Томас" за великолепните грижи, които е получил", каза говорител на Джонсън. Петдесет и пет годишният Джонсън постъпи в болница на 5 април с упорити симптоми на болестта, причинявана от новия коронавирус. На 6 април той бе преместен в интензивно отделение, където остана до 9 април.
Испания отчете нов рязък спад на починалите от вируса. В Германия пък броят на оздравелите стана по-голям от болните в момента. Италия остава с най-високия процент смъртност - 12,8%, следвана от Великобритания - 12,4% и Белгия - 11,9%.
Междувременно жертвите в САЩ вече са над 20 хиляди и дминаха тези в Италия - 19,4 хил. Американският президент Доналд Тръмп обяви бедствено положение във всичките 50 щата на страната, което се случва за първи път в историята й, след включването в списъка и на Уайоминг. Обявяването на такъв режим дава възможност да се отпуска федерално финансиране на щатските и местните власти. Опит за положителен прочит на ситуацията направи губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо. Той заяви, че има някакво стабилизиране на броя, но при ужасяващи нива. Според него добрата новина е, че кривата продължава да се изправя и броят на хоспитализираните е достигнал своя пик. Същевременно той се противопостави на идеята за бавно възстановяване на икономиката на този етап.
Глобалната икономика
Икономиката на Франция се е свила с 6% през първото тримесечие в сравнение с предходното, като пандемията от коронавирус е довела до спиране на голяма част от бизнес активността. Така страната е влязла в рецесия според предварителната оценка на Френската централна банка, която прогнозира, че перспективите до края на годината се влошават.
Заради пакетите от помощи в рамките на кризата, причинена от коронавирурса, държавният дълг на Германия се увеличава значително. Министерството на финансите очаква съотношението на дълга към общата икономическа продукция да бъде 75,25 процента до края на годината. Това става ясно от „Програмата за стабилност 2020“, която федералното правителство ще представи на Европейската комисия в края на април.
Представители на държавите от ОПЕК+ проведоха преговори в четвъртък за рекордни съкращения на добива си с до 20 милиона барела на ден, което се равнява на около 20% от световните доставки, информира Ройтерс, позовавайки се на свои източници.
Мексико ще редуцира производството на петрол със 100 000 барела на ден като част от споразумението с Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и други големи производители за стабилизиране на петролните пазари, заяви президентът на страната Андрес Мануел Лопес Обрадор, цитиран от Wall Street Journal.
Отделно в Москва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред репортери, че президентът Владимир Путин приема сделката във формата ОПЕК+ за напълно договорена, определяйки я като „много положителна".
P { margin-bottom: 0.08in }
P { margin-bottom: 0.08in }
00:14 | 11.09.22 г.