Последната световна криза беше причина за издигането на Китай. В годините след краха през 2008 г. масивните стимули се превърнаха в основен двигател на глобалния растеж. Статутът на к омунистическата страна се повиши и тя разработи арсенал от аргументи срещу либералния, пазарно ориентиран, икономически и политически ред, който Западът отдавна насърчава.
Поне така много лидери в Пекин виждаха нещата. Така че не е изненадващо, че тези лидери сега ще се опитат да превърнат и тази нова криза в предимство, пише Михир Шарма за Bloomberg.
Тяхната задача обаче ще бъде много по-трудна, отколкото през 2008 г. - и не само защото много хора по света обвиняват за бързото разпространение на пандемията първоначалното потулване от китайското правителство на новините за коронавируса. При предишната криза Китай можеше да посочи западните страни и да каже: Те разрушиха глобалните финанси. Този път китайските лидери ще трябва да покажат, че сами са способни да оправят това, което е счупено. Те ще трябва да дадат положителна заявка за глобално лидерство.
Просто да се погрижат за нещата вкъщи вече няма да е достатъчно. След последната криза стимулите на Китай за 4 трлн. юана подкрепиха търсенето и вдигнаха цените на суровините до нови върхове в световен мащаб, поддържайки десетки по-слабо развити страни над водата. Натъпканите със стимули китайски компании бродят по света и инвестират в икономики, богати на суровини.
Днес Китай обаче има далеч по-малко пари за хвърляне. Според Bloomberg Economics, „в сравнение с предишни излишъци“ по време на последната криза, сега „трябва да очакваме Китай да предприеме по-премерен подход“.
По-лошото е, че тези подкрепени от стимулите разходи доведоха до неприятни последици: Китай вече е огромен и често скрит кредитор в някои от най-задлъжнелите страни по света, много от които са принудени от пандемията да избират „между смъртта и просрочването на дълга."
Това затруднява глобалните усилия за подпомагане на такива нации. Международният валутен фонд и Световната банка искат кредиторите временно да преустановят плащанията по отпуснатите от тях заеми. Това искат и финансовите министри от Африканския съюз. Директното облекчаване на дълговете обаче се усложнява от опасението, че всякакви плащания реално ще спасят китайските кредитори или ще защитят приходите на контролираните от Пекин китайски инвеститори в тези икономики. Миналата година държавният секретар на САЩ Майк Помпейо алармира, че евентуален пакет от МВФ за Пакистан не трябва да „спасява китайските облигационери или самия Китай“.
В известен смисъл това е далеч по-дълбока криза за развиващите се пазари от 2008 г. Мащабът на изтичане на капитали е стряскащ - 83 млрд. долара през март, според Института за международни финанси. Това идва в момент, когато, според Института, общото съотношение на дълга към БВП на развиващите се икономики е „на нов връх от 220% спрямо 147% през 2007 г.“. Истината е, че ние сме на ръба на най-тежката криза на развиващите се пазари в историята.
Това е моментът, в който развиващите се страни, които Пекин ухажваше с години, ще разберат дали Китай може да действа като истински световен лидер. Изпращането на самолет или два с маски няма да е достатъчно.
Ще спаси ли Китай затруднените задлъжнели държави от развиващия се свят? Дали ще им изкупи облигациите и ще им опрости дълга? Ще помоли ли разглезените си държавни компании да отпишат част от вземанията си и ще защити ли глобалните вериги за доставки на лекарства, защитни средства и фармацевтични продукти? Дали ще предостави гаранции по заеми за милиарди, като позволи на компаниите от развиващите се икономики да преминат към производство на обдишватели, маски и дезинфектанти? Ако не го стори, развиващият се свят ще си направи изводите.
Западните банки и международните институции все още не отговарят мащабно на нарастващата криза в развиващите се страни. Все още има шанс обаче те да отговорят на очакванията. Световната банка вече одобри 1,9 млрд. долара за спешно кредитиране, като 1 милиард от тях ще бъде насочен само към сектора на здравеопазването в Индия.
Ами китайският кредитен конкурент, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции? Е, тя уреди първия си посткоронавирус заем - 355 милиона долара за инфраструктура в общественото здравеопазване на Пекин и Чунцин. Това изглежда доста лоша начална стъпка за институция с амбициите на световен хегемон.
Развиващият се свят може би е готов да пренебрегне ранния провал на китайското правителство с пандемията от Covid-19. Може би е игнорирал непохватните усилия на Китай да пренапише разказа за реакцията си на вируса и да популяризира конспиративни теории за произхода на пандемията. Трябва обаче да му бъде дадена основателна причина за това. Досега китайските лидери не предложиха нещо повече от изтъркани фрази и пропаганда.
17:46 | 13.09.22 г.