Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Сред тези мерки може да бъде монетарното финансиране на правителствата или предоставянето на средства на гражданите от централната банка чрез т. нар. „хеликоптерни пари“.
И така, какво всъщност означава монетарното финансиране? Има ли смисъл въобще? Колко опасно е? Как и от кого трябва да се управлява? Тези въпроси изискват трезви отговори, а не истерия относно появата на хиперинфлация, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Наскоро управителят на Английската централна банка Андрю Бейли настоя, че банката не участва - и няма да участва - в „монетарно финансиране“ на правителството. Все пак, само няколко дни по-късно, британското финансово министерството обяви, че АЦБ ще финансира директно набъбващите му операции. Министерството на финансите също обяви, че това трябва да бъде "временно и краткосрочно", като в крайна сметка решението зависи от него.
АЦБ все още може да каже, че това не е „постоянно разширяване на баланса й с цел финансиране на правителството“, осъдено от Бейли. Банката обаче, както твърди той, „не запазва пълен контрол за това как и кога разширяването ще бъде обърнато”. Контролът е в Министерството на финансите.
Голяма част от тази дискусия се състои от интелектуални еквилибристики. Една от тях касе това дали директното монетарно финансиране е фискална или парична политика. Икономическият отговор е, че е и двете. Ако човек се съсредоточи върху това коя институция е отговорна, то това може да бъде и фискалната и монетарната. Друга еквилибристика се разгръща около сложната дума „постоянно“, която за политиците касае намеренията. Ако те не възнамеряват да бъде постоянно, тогава това не е монетарно финансиране. По този начин Японската централна банка (ЯЦБ) претендира, че не практикува монетарно финансиране, въпреки огромния мащаб на вложенията си в държавни облигации.
От сладки приказки полза няма. Важното са не намеренията, а действията. Предполагаемите временни покупки на държавни облигации, или директното монетарно финансиране, наложено сега от Министерството на финансите на Обединеното кралство, могат да станат постоянни. В действителност, поради разширяването на баланса на централната банка през последните 12 години, те вероятно са такива. Това е смущаваща истина, която не смеем да произнасяме. И все пак уж необратимото монетарно финансиране може в крайна сметка да бъде обърнато. Но французите казват "Il n'y a que le provisoire quiure." („Само временното издържа.“)
Истинският въпрос е дали политика на мащабна парична експанзия в подкрепа на правителствените политики понякога може да има смисъл. Отговорът е „да“. При извънредни обстоятелства, като времена на война, дълбоки депресии или пандемии, работа на централната банка е да подкрепя първостепенната нужда на държавата да защитава живота и поминъка на хората. Само най-лудият либертарианец не би се съгласил. Като орган на държавата централната банка трябва да помага. Нейната независимост, макар и обикновено желана, е средство за постигане на целта, а не самоцел. Дори ценовата стабилността не е винаги е най-висша ценност. Други неща са от значение.
13:01 | 14.09.22 г.