Дори и да успеем да се преборим с пандемията от коронавирус, ефектите й вероятно ще предизвикат преосмисляне на начина, по който светът прави бизнес, пише за Financial Times Беата Яворчик, главен икономист на ЕБВР.
Тази епидемия се появи в момент, когато глобализацията вече беше под сериозна заплаха от търговската война между САЩ и Китай и нарастващата несигурност за бъдещето на свободната търговия като цяло. В миналото шоковете за световните вериги на доставки, като земетресението и цунамито през 2011 г. в Япония, бяха разглеждани като еднократни събития. Не се очакваше тези временни смущения да нарушат сериозно успешния и стабилен бизнес модел, изграден върху предположението, че глобализацията е трайна.
Този път е различно. Шоковете, които преживяват световните вериги за доставки, вероятно ще имат отзвук. Конфликтът между САЩ и Китай не е разрешен и може да се възпламени отново всеки момент. Компаниите вече не могат да приемат за даденост, че митническите ангажименти, скрепени в правилата на Световната търговска организация, ще предотвратят внезапните изблици на протекционизъм. Механизмът за уреждане на спорове на СТО спря да работи.
В същото време Covid-19 разкри онова, което мнозина сичтат за прекомерно разчитане на доставчици, разположени в Китай. Провинция Хубей, където е огнището на вируса, е високотехнологичен производствен център, дом на местни и чуждестранни фирми, които са силно интегрирани в автомобилната, електронната и фармацевтичната индустрии. Провинцията отговаря за 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт на Китай. 300 от водещите 500 компании в света разполагат със съоръжения в Ухан, столицата на Хубей. Избухването на коронавируса там предизвика прекъсвания във веригите за доставка на всички континенти, преди да се превърне в пандемия.
Стремежът да се намерят най-ефективните откъм цена доставчици остави много компании без план Б. Повече от половината фирми, изследвани от Японския търговски и индустриален клуб в Шанхай, съобщиха, че техните вериги за доставки са засегнати от епидемията. По-малко от една четвърт обявиха, че имат алтернативни планове за производство и снабдяване в случай на продължително прекъсване. Вторичните ефекти могат да бъдат по-големи, тъй като компаниите често не знаят къде се намират доставчиците на техните доставчици.
Сега много държави откриват колко зависими са от доставките от Китай. Например почти три четвърти от лекарствата против съсирване на кръвта, внасяни от Италия, идват от Китай. Същото важи за 60 на сто от антибиотиците, внасяни от Япония, и за 40 на сто от тези, внасяни от Германия, Италия и Франция. Политическото напрежение се усилва, тъй като лидерите подчертават откъде произхожда вирусът, особено тези, които не са направили достатъчно, за да подготвят своите страни за стабилна реакция. Това ще добави още един слой на несигурност около търговските политики.
Бизнесът ще бъде принуден да преосмисли глобалните си вериги за стойност. Тези вериги бяха оформени с цел увеличаване на ефективността и печалбите. И макар че just-in-time промишлеността може да е оптималният начин за производство на изключително сложно нещо като автомобила, сега бяха разкрити недостатъците на системата, която изисква всичките й елементи да работят като часовник.
Въпреки че пандемията изтласка изменението на климата от заглавията, заплахата за планетата не е отминала. При липса на глобално координиран отговор можем да очакваме повече шокове под формата на екстремни метеорологични събития или нови инфекциозни огнища. Компаниите, които не успеят да предприемат мерки, могат да споделят съдбата на постепенно сваряващата се жаба.
Устойчивостта ще се превърне в новата модна дума. Фирмите ще помислят повече за диверсифициране на своята база от доставчици, за да се защитят от смущения при определен производител, географски регион или промени в търговската политика. Това означава натрупване на излишъци и може би дори изоставяне на практиката за държане на почти нулеви запаси. Разходите със сигурност ще се повишат, но в света след Covid-19 опасенията относно нестабилността на веригите за доставки ще бъдат вторите след тези за разходите. Очаква се също фирмите да оценят устойчивостта на своите доставчици от втори и трети ред.
Може да видим връщане на някои изнесени производства, тъй като автоматизацията намалява разходите за труд. По-новите държави членки на ЕС и Испания може да станат свидетели на ръст в промишлената заетост. Може да се създадат възможности за страни, които преди това не са били в топ списъка на инвеститорите. При пост-пандемичния свят в заседателните зали ще се споменават страни като Беларус, Украйна и Монголия, докато ръководителите ще обменят съвети за любимите си места в Тирана и Кишинев. В коридорите на Брюксел ще жужат последните дискусии относно по-задълбочена търговска интеграция, простираща се над глобалния изток и юг.
Коронавирусът няма да сложи край на глобализацията, но ще я промени. Компаниите ще трябва да се адаптират, за да успеят. Именно това ни принуждават да правим вирусите, включително в икономически план.