"Както виждам, Европа се намира в хамилтъновски момент, но няма Александър Хамилтън." Това остроумие идва от Пол Волкър, бивш председател на Федералния резерв на САЩ, когато той беше на посещение в Европейския съюз през 2012 г., в разгара на кризата с еврото. Волкър, който почина през 2019 г., уцели в десятката - както за ЕС през 2012 г., така и през 2020 г., пише Андреас Клут за Bloomberg.
Волкър имаше предвид спорен момент относно „еврооблигациите“, както ги наричаха тогава, който сега се появи отново под етикета „коронаоблигации“ (какво друго?) Обстоятелствата са различни - криза с държавния дълг тогава, пандемия сега - но идеята е същата.
Еврозоната би събрала нов дълг, за който всички 19 членове на валутния съюз биха носили отговорност съвместно и поединично. Страни като Италия и Испания, които страдат най-много от коронавируса, биха получили по-евтин достъп до парите, от които се нуждаят за възстановяване. Държави като Германия, които в момента заемат при отрицателни лихви, биха плащали само незначително по-високи разходи за лихви. Какъв по-добър начин най-накрая да се покаже европейската солидарност?
Само да беше толкова лесно. Досега едва 9 членове на еврозоната поддържат коронаоблигациите. Остават 10 неубедени. Германия е сред тях, разбира се. Най-яростното отхвърляне идва от холандците.
Това вбеси много южняци. Група италиански политици тази седмица излязоха с платена статия на цяла страница в германски вестник, обвинявайки холандците в „липса на етика и солидарност“, и директно напомняйки на немците за солидарността, която Европа им показа след войната, когато дълговете на Германия бяха опростени или преструктурирани на конференция през 1953 г.
Така че настроенията отново кипят. Както всъщност беше през 1790 г., когато интелектуалните титани, включително Александър Хамилтън и Томас Джеферсън, проведоха подобен дебат. Този, който Волкър имаше предвид. Хамилтън, първият финансов министър на Америка, искаше да поеме дълговете на 13 щата, които наскоро се бяха обединили, за да се преборят с британците. Джеферсън и неговите последователи бяха против идеята, опасявайки се, че федералното правителство ще се превърне в мастодонт, заплашващ свободите на щатите.
И двамата бяха прави. САЩ поеха дълговете на щатите, като по този начин поставиха началото на днешния огромен пазар на облигации. А федералното правителство наистина се разрасна, тъй като пое във времето все повече функции, особено след Новия курс от 30-те години на 20 век. Но резултатът беше Съединените американски щати, каквити днес ги познаваме.
И така, за каква европейска дилема говори Волкър с аналогията си? Тъй като стартира през 50-те години на миналия век, европейският проект също имаше за цел, поне на теория, да се превърне в Съединени европейски щати, както се подразбира от фразата „все по-близък съюз“. Валутният съюз беше голяма стъпка в тази посока. За да работи, сега той изисква пълен банков и фискален съюз, както и общ капиталов пазар. Европейски облигации, които съперничат на американските ДЦК изглеждат като стъпка в тази посока.
Дяволът е в различията. Хамилтън пое дълговете на щатите и ги прехвърли на друго образувание - федералното правителство. На същото това образувание беше предоставено едновременно правомощието да събира данъци за погасяване на новия си дълг. В тази роля то получи легитимност, като оправомощи представителите на хората от различните щати в Конгреса да вземат решения за тези данъци.
Освен това САЩ от този момент нататък се придържат към много по-безмилостна форма на европейското правило "без спасяване". Федералното правителство никога не е спасявало щат, оставяйки няколко да фалират през 40-те години на 19 век. Щатите разбраха, че са фискално самостоятелни и всички освен Върмонт в крайна сметка си наложиха правила за балансиран бюджет, не по-различни от германските. От своя страна федералното правителство пое функции като фискалната политика за управление на съвкупното търсене.
13:27 | 14.09.22 г.