Беше необходима вирусна епидемия, за да се разкрие слабостта на американските финанси. Изкривяването на цената на кредита е не толкова странична причина за бушуващите пожари, които Федералният резерв продължава да гаси чрез ликвидност, пише Джеймс Грант за Wall Street Journal.
Но пожарникари са самите подпалвачи. Потискането на разходите за заеми от страна на Фед и неговото предсказуемо желание да намали периодичните изблици на разпродажби на Уолстрийт бяха това, което компрометира финансовата стабилност на американската икономика.
Пандемията от коронавирус във всеки случай щеше да предизвика драматичен отговор от централната банка. Дори и най-консервативно финансираната икономика не би могла да издържи на официална заповед за преустановяване на търговската дейност. Но крехките корпоративни счетоводни баланси и прекалено раздутите пазари обясняват в пълна степен огромния размер на интервенциите.
Може би никога преди корпоративна Америка не е поемала повече нискокачествен дълг спрямо способността си да генерира печалби, отколкото днес. И рядко цените на акциите са надвишавали тези отпреди коронавируса.
„Англия може да издържи много неща, но не и лихви от 2%“, казва Уолтър Бейджхот, редактор на Economist от викторианската епоха, относно негативните странични ефекти от ниската цена на капитала. При нужда от доходи инвеститорите ще поемат неразумни рискове. И ако 2% лихва кани неприятностите, нулевите проценти почти ги налагат.
Лихвените проценти са критичните цени, които измерват инвестиционния риск и определят настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци. Колкото по-ниски са ставките, при равни други условия, толкова по-високи са цените на акциите, облигациите и недвижими имоти - и толкова по-голям е рискът от притежаването на тези скъпи активи.
През 2010 г. Федералният резерв реши да вдигне пазарните цени чрез програма за потискане на ставките, наречена количествено облекчаване. Председателят Бен Бернанке беше откровен за своите намерения. „Облекчените финансови условия ще насърчат икономическия растеж", писа той по това време. По-ниските лихви биха направили жилищата по-достъпни, а бизнес инвестициите - по-желани. По-високите цени на акциите биха „увеличили богатството на потребителите и биха помогнали за повишаване на доверието, което също може да стимулира разходите.“ Фед вкара стойността на инвестициите в услуга на правителството. Той създаде бичи пазари в интерес на обществото.
Но инвестиционните оценки не съществуват, за да служат на дневния ред на публичната политика. Целта им е да насочват капитала. Изкривяването на тези ценности води до загуба не само на пари, но и на време.
Подобно на акула, кредитът трябва да се движи. Заемите имат срок на изплащане и трябва да бъдат погасени или удължени (или в краен случай просрочени). Когато икономиката спре, както сега се случва по света, кредиторите вероятно ще поискат парите, които не всеки кредитополучател ще може да осигури.
За да се справи с опустошителната паника от 1825 г., Английската централна банка оказва „всяка помощ по нашите сили“, както свидетелства директорът й.
02:15 | 14.09.22 г.