Новият коронавирус вече оказа значително влияние върху световната икономика, което ще се влоши, ако епидемията и мерките, предназначени да я овладеят, продължат много дълго. Болестта обаче е само ускорител на процесите: Ако не беше Covid-19, пожарът щеше да започне от нещо друго. Спадът в приходите и паричните потоци, причинен от заразата, просто разкри уязвимостта на една структурно нестабилна икономическа и финансова система, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.
Спадът в приходите е проблематичен, но управляем без дългове. За съжаление, след срива през 2008 г. нивата на дълга бяха увеличени, а не намалени, насърчени отчасти от ниските лихвени проценти и изобилната ликвидност, осигурени от централните банки по света. Глобалният дълг като процент от БВП е нараснал от около 250% през 2007 г. до 325% през 2019 г. Текущите нива на дълга са тройно по-големи от тези през 1999 г. Бизнесът и домакинствата, с намаляващ или никакъв доход и високи нива на заемите, сега са изправени пред екзистенциална борба за посрещане на големи финансови задължения.
Втори проблем е, че при повсеместния балон цените на активите бяха оценени до съвършенство. Регулаторите вдигнаха стойността на финансовите активи, за да увеличат икономическата активност чрез ефекта на богатството и да подкрепят заемането с цел защита на финансовите институции.
Високите цени на активите отразяваха високия ливъридж под формата на кредити за непубличен капитал или структурирани инвестиции като обезпечените търгуеми заеми. Дългово финансираните обратни изкупувания на акции и изплащанията към акционерите надуха оценките на акциите чрез увеличаване на печалбата на дял, но едновременно с това повишиха корпоративната задлъжнялост. Токсичните слоеве на дълга бяха силно изложени на значителни спадове в приходите.
Трето, слабостите на банковата система бяха игнорирани. Регулаторните отстъпки и толерантността към големите дивиденти и обратното изкупуване на акции подкопаха стъпките за укрепване на банковия капитал и ликвидността. В Европа и на много развиващи се пазари необслужваните заеми не бяха подобаващо отчетени. Ръстът на банковия сектор в сянка не беше контролиран. Настоящите проблеми на междубанковия пазар, отразяващи засилените опасения за риска на контрагента, свидетелстват за тези погрешни стъпки.
Четвърто, намаляването на ликвидността при търгуване беше игнорирано. В търсенето на възвръщаемост инвеститорите поеха ликвидния риск, понякога несъзнателно. Условията за обратно изкупуване, предлагани от инвестиционните фондове на инвеститорите не бяха в съответствие с неликвидните им вложения. Тъй като традиционните маркет мейкъри свиха активността си, за ликвидност се разчиташе на следващите пазара структури, като ETF (борсово търгувани фондове – бел. прев.) и алгоритмичните търговци. В условията на криза обаче тези субекти са потребители, а не доставчици на ликвидност, както показва настоящата невъзможност за търгуване на дори скромни пакети при много ценни книжа.
00:21 | 12.09.22 г.