Как коронавирусът прекроява границите, бизнеса и търговията в Азия

От апартамента си в бизнес квартала Bonifacio Global City в Манила Ерик Го все още може да види самолети, минаващи покрай прозорците му. Подобно на мнозина представители на средната класа в Югоизточна Азия, Го, който е израснал в САЩ и работи за компания за електронна търговия, винаги се е наслаждавал на почти безпроблемна мобилност: споделено шофиране, нискотарифни авиокомпании и директни полети до семейството му в Ню Йорк. 

"Това никога не е било проблем. Мога да се кача на самолет и да отида, където искам. Така виждам свободата", споделя Го. „А сега изобщо не мога да си тръгна“, добавя той.

Тъй като кризата с COVID-19 придоби по-широки мащаби в средата на март, Го се опитва да се върне при родителите си в САЩ, но малкото полети, които все още са налични, станаха изключително скъпи, а проблемите около масовото освобождаване на персонал създават риска Го да остане заседнал в някоя страна по време на престоя си между отделните полети, преди да достигне Ню Йорк.

По целия свят границите се затварят, докато правителствата се опитват да овладеят глобална пандемия, която вече взела живота на повече от 40 000 души.

В Азиатско-тихоокеанския регион, Китай, Индия, Сингапур, Тайван, Виетнам, Нова Зеландия и Австралия са забранили влизането на хора без местно гражданство. Други държави, включително Япония, са прекратили издаването на визи и налагат карантина на повечето пристигащи. Цели градове са блокирани – улиците им са празни, бизнесът е затворен.

Бързината, с която тези мерки се появиха, е шокираща за онези, които познават само епохата на глобализацията и относителното изобилие. Въпреки че родителите на Го помнят маршируващите войски по улиците на Манила и недостига на продукти в магазините, той никога не се е сблъсквал с такава несигурност.

„Нормалните удобства, които сте имали в живота, бяха отнети. Въпросът, който задавате, е какво ще стане следващата седмица? Ще имате ли хляб през следващата седмица? Ще имате ли още яйца?", пита Го. „Никога през живота си не съм се сблъсквал с недостиг на яйца. Никога в живота си не съм имал вечерен час“, добавя той.

Днес, когато пандемията все още е извън контрол, една трета от населението в световен мащаб е в някаква форма на блокиране. Работната сила е поставена на кантара на съдбата, училищата са затворени, семействата са разпръснати. Медицинските процедури са в режим на задържане. Сватбите и абитуриентските балове се забавят за неопределено време. Спортните събития, от училищните турнири до Олимпийските игри в Токио, бяха отложени. Някои затворили компании вероятно никога повече няма да отворят. Множество смъртни случаи заради вируса. Стотици хиляди индивидуални травми, които допълнително допринасят за дълбоките социални, културни, икономически и политически дислокации, които ще се задържат и след кризата.

Филипините след предприетите правителствени мерки за изолация. Снимка: Ройтерс

„Заради вируса последиците ще са огромни. Има финансови последици, социални последици, последици за здравето, последици за веригите на доставка. Всичко е повлияно“, споделя Сумит Агарвал, професор по финанси в Националният университет в Сингапур. „Хората ще трябва да мислят за нови търговски пътища, за нов производствен капацитет. ... Ще трябва да преосмислим какви точно са границите“, добавя той