Пандемията от коронавирус, на която всички ние сега сме жертви, оказва изключително негативно влияние върху движението на хора, стоки и услуги в международен план. Какво обаче да кажем за капитала? Може ли на този фон той да продължи да тече свободно, пита се на страниците на Financial Times Дейвид Любин, ръководител за развиващите се пазари в Citigroup.
Може с увереност да предположим, че се приближаваме към свят, в който регулаторите започват да ограничават движението на капитал по същия начин, по който лимитират движението на хора и стоки. С други думи експериментите с капиталовия контрол вероятно са с една стъпка по-близо.
Според някои информации отливът от облигационните и капиталовите фондове на развиващите се пазари през последните три седмици е надхвърлил 4 на сто от нетната им стойност на активите. Това е много по-голямо изтегляне на средства, отколкото на същия етап на който и да е от последните два големи кризисни епизода за притока на капитали към развиващите се икономики: май 2013 г. и септември 2008 г.
С други думи сривът във външното финансиране за развиващите се икономики, който сега се случва, може да бъде безпрецедентен. При втурването към относителната безопасност на доларовия кеш и еквивалентите му, цените на активите и валутите на развиващите се пазари може да продължат да изглеждат много уязвими.
Добрата новина е, че повечето водещи развиващи се икономики нямат високи дефицити по текущата сметка, притежават сравнително солидни валутни резерви и не са изправени пред големи краткосрочни погасителни вноски към чуждестранните кредитори от вътрешните заематели.
Така че, според повечето мерки за финансова устойчивост, много развиващи се икономики изглеждат относително „сигурни“. Една от важните причини за това е, че наследството от 80-те и 90-те години на миналия век - две десетилетия на периодични финансови кризи за тези държави - ги направо предпазливи, що се отнася до управлението на нетното им дългово бреме.
При „стандартна“ криза това би било много добра новина, тъй като регулаторите на развиващите се пазари ще се възползват от двата си най-ценни инструмента, за да смекчат шока: да оставят валутния курс да се понижи и да продадат резерви.
Със сигурност виждаме това този път. Но тъй като няма нищо „стандартно“ в настоящата криза, това може да не е достатъчно.
Рационално е регулаторът да продава резерви и да позволи на валутата да загуби стойност, ако основната причина за изтичането на капитал скоро може да изчезне. Ако очакваната стойност на бъдещия приток на нетен капитал остане положителна, има смисъл да се продават долари днес.
Но регулаторите, както и останалите от нас, не знаят нищо за това кога ще приключи Covid-19. И така тяхното желание да продължат да продават долари на бягащите инвеститори, както вътрешни, така и чуждестранни, може да се изчерпи.
10:37 | 14.09.22 г.