Икономическите последици на пандемията от коронавирус започват да се усещат като връщане на 2008 г. Цените на акциите спаднаха. Глобалната икономика залита към рецесията, а безработицата набъбва. За пореден път регулаторите, инвеститорите и други задават решителен въпрос: може ли Китай да съживи световната икономика, пише Financial Times в редакционен коментар?
Китай, откъдето тръгна епидемията, изглежда е на път да осъществи първото възстановяване сред водещите икономики. Ключови показатели като продадени недвижими имоти, въглища, използвани в електроцентралите и задръствания на трафика, се увеличават, което предполага поне умерено възстановяване на търсенето. Неприятната реалност е, че Китай и светът днес са в много по-различни позиции, отколкото през 2008 г. Тогава Пекин поведе връщането на света към растеж чрез прилагането на масивен пакет от стимули в размер на 590 милиарда долара, който се равняваше на 13 на сто от тогавашния китайски БВП. За разлика от Китай, САЩ и Япония наляха сравнително скромните съответно 152 млрд. и 100 млрд. долара на по-големите си вътрешни пазари.
Тези, които се надяват това да се повтори, може да бъдат разочаровани. Простата истина е, че Китай натрупа толкова много дълг в 12-те години на кредитен бум след финансовата криза, че не може да си позволи още веднъж да използва "голямата базука". Нито пък Пекин изглежда склонен, както през 2008 г., да приеме проблемите на света за свои. Общите банкови активи в Китай нараснаха 4,5 пъти от 2008 г. насам - до 41,8 трлн. долара в края на 2019 г. - което се равнява на около половината от световния БВП, според консултантската компания Rhodium Group. За сравнение китайският БВП се увеличи три пъти за същия период, което означава, че голяма част от звездното десетилетие на растеж в в страната бе взето назаем, а не купено.
Пекин превърня в свой политически приоритет намаляването на ръста на кредитите. По този начин, ако китайският президент Си Дзинпин сега разпореди голям кредитно базиран стимул, това ще означава скъсване с основен принцип на настоящата икономическа политика. Изявленията на други ръководители също не показват особен апетит за мащабен стимул. Премиерът Ли Къцян бе цитиран от официалните медии през март да казва, че „колебнията в икономическия растеж нямат толкова голямо значение, стига заетостта да се стабилизира през тази година“.
Китай обаче трябва да осъзнае, че съдбата му е свързана с тази на останалия свят. Колкото и рисковани да станаха отношенията му със САЩ и независимо от това колко яростно се съпротивлява на обвиненията за първоначалното избухване на епидемията, собственият интерес на Пекин изисква той да се подготви за ключова роля в икономическото възраждане на света. Може би обещанията за „сътрудничество“, направени в неотдавнашен телефонен разговор между Си и президентът на САЩ Доналд Тръмп, представляват положителен знак.
Дори кредитната базука да не стои на дневен ред, може да се използват други лостове. Пекин може да бюджетира много по-голям фискален дефицит през тази година, което ще му позволи да разшири данъчните съкращения в цялата икономика. Китай може да инструктира банките да отложат събирането на дългове и да възпре държавните предприятия да съкращават работници. Той също така може да ускори инфраструктурните проекти и да стимулира жилищното строителство, финансирано чрез издаване на облигации от местните власти.
Тези мерки обаче вероятно ще бъдат насочени главно към подпомагане на местните избиратели и ще имат ограничена полза за глобалното търсене. Ако Китай иска да покаже истинско лидерство, както направи след 2008 г., той трябва да засили вноса, като същевременно запази юана стабилен спрямо щатския долар. Солидният дефицит по текущата сметка, който би трябвало да настъпи в резултат на това, ще бъде доказателство за приноса на Пекин към международната общност и ще помогне за възстановяване на репутацията му след грешните ранни стъпки при разпространението на вируса в Ухан.
23:17 | 08.09.22 г.