Някой ден тази криза ще приключи. Остават големи неизвестни кога и при каква човешка и икономическа цена. Но когато пазарите се върнат към нещо като нормалност, инвеститорите вероятно ще открият един коренно променен политически и икономически пейзаж: такъв, в който ролята на паричната политика вече е от второстепенно значение, пише за Financial Times Джим МакКормик, глобален стратег в NatWest Markets.
От известно време той говори за тази предстояща промяна на парадигмата, която смята, че се отнася към края на монетарното господство и връщането на фискалното разчитане. Кризата с Covid-19 е ускорила нещата. Всъщност март 2020 г. ще остане като един от най-драматичните месеци за регулаторите в съвременната история.
Лихвените проценти във водещите икономики са на практика нулеви - рекордно дъно. Количественото облекчаване се завръща в по-голям мащаб от наблюдаваното досега. Съществуват и други мерки за подпомагане функционирането на пазарите.
Промяната във фискалната политика е още по-драматична. В началото на март фискалният отговор на САЩ е 8 млрд. долара, което според Белия дом е твърде много. Цифрата вече е 2 трлн. долара, 10 на сто от брутния вътрешен продукт. Германия също обяви огромен подкрепящ фискален пакет, който ще бъде финансиран чрез емисия дълг за 150 млрд. евро, което по същество прекратява политиката на страната за балансиран бюджет без нови заеми. В действителност проследяването на фискалните разходи е без значение. Това е моментът на правителствата да направят „каквото е необходимо“.
Тази нова рамка ще има огромни последствия за пазарите. Основните са четири. Първо, свят, разчитащ повече на фискалната, а не на паричната политика, би трябвало да означава по-висока доходност на облигациите, по-стръмни криви на доходността и по-високи пазарни рискови премии при равни други условия. И трите тенденции бяха видни през март. Целта на монетарната политика през изминалото десетилетие беше да намали доходността по облигациите, да облекчи финансовите условия и да придвижи инвеститорите нагоре по кривата на риска. Фискалната политика е насочена към реалната икономика по-пряко и се финансира чрез големи заеми.
С това е свързан вторият ефект: заради кризата с Covid-19 бе направена голяма крачка към привеждане на политиката в унисон с Модерната парична теория (МПТ), която казва, че планините от дълг или гигантските бюджетни дефицити нямат значение за държавите, които заемат в собствените си валути. Огромните фискални дефицити ще бъдат финансирани поне отчасти от покупките от централната банка. Това означава, че когато пазарите се успокоят, волатилността на лихвените проценти първа ще спадне, но вероятно не до рекордно ниските нива, наблюдавани преди кризата.
Придвижването към MMT също означава натиск за повишаване на инфлацията. Обвързаните с инфлацията облигационни пазари бяха засегнати от кризата, но все си мисля, че посоката за инфлацията в свят на масивни фискални дефицити, финансиран от купуване на облигации от централните банки, е нагоре, а не надолу. Това в крайна сметка прави акциите да изглеждат много по-привлекателни в сравнение с облигациите. Рисковите премии върху акциите вече са близо до многогодишни върхове на повечето пазари. Относителните им оценки изглеждат още по-добре, когато вземете предвид задаващия се ръст в предлагането на облигации.
Трети момент, който вероятно ще набере инерция, е относителното влошаване на правителствените баланси в Западна Европа и САЩ в сравнение с много от развиващите се икономики. Още е рано, но актуална особеност на кризата с Covid-19 е, че тя засегна Западна Европа и САЩ много повече. Активите на развиващите се пазари бяха до голяма степен избягвани през последните седмици, но тази балансова тенденция в крайна сметка трябва да има значение и ще бъде нетно положителна за тези пазари.
Накрая и една окуражаваща тенденция в кризисния отговор на Covid-19 - това са категоричните опити на регулаторите да ограничат въздействието на новите политики върху банките. Банките трябва да бъдат централна част от решението, но ще бъдат силно засегнати от кризата. Знаейки това, европейските регулатори - и особено Европейската централна банка - проявиха силно нежелание да намалят допълнително лихвите. Други благоприятни за банките мерки включват регулаторно капиталово облекчение, финансиране на схеми за кредитиране при атрактивни нива и отмяна на стрес тестове. Всяко малко нещо помага.
Амунициите на паричната политика вече бяха намалели преди кризата с Covid-19 и сега са в голяма степен изразходвани, загубвайки голяма част от мощта си като самостоятелен инструмент. Начинът, по който пазарите игнорираха две изненадващи намаления на основната лихва от Федералния резерв на САЩ, би трябвало да е достатъчно доказателство за тази промяна.
В тази нова среда паричната политика ще играе поддържаща роля: помагайки за финансирането на неизбежния ръст в предлагането на държавни облигации, продиктувано от фискалните дефицити през следващите месеци.
22:21 | 12.09.22 г.