Националната метеорологична служба на Великобритания ще получи компютър за 1,2 млрд. паунда, който да й помогне в прогнозите. Това е много силиций. А кога ние икономистите ще получим нещо подобно, пита се Тим Харфърд на страниците на Financial Times.
Хората може и да се оплакват от прогнозите за времето, но на много места приемаме точността им за даденост. Когато питаме телефоните си за утрешното време, ние действаме така сякаш гледаме през прозорец в бъдещето. Никой не разглежда последните прогнози на Английската централна банка (AЦБ) или МВФ като прозорец към каквото и да било.
Отчасти това е така, защото политиката пречи. По въпроса за Brexit например екстремните прогнози на партийци привлякоха вниманието, докато всъщност независимите прогностици се оказаха като цяло прави.
Икономистите могат също да протестират, че никой не ги моли да прогнозират икономическа активност утре или дори следващата седмица. От тях се изисква да опишат перспективите за следващата година. Вярно е, че някои алманаси предлагат дългосрочни прогнози на базата на тайни или мистериозни методи, но професионалистите смятат подобни опити за смешни.
Стига толкова оправдания. Икономистите заслужават няколко награди за прогнозите си. Пракаш Лоунгани от МВФ направи няколко прегледа на преобладаващи прогнози, като установи, че е много вероятно те да не успеят да предвидят рецесиите. Икономистите не са много добри в гледането към бъдещето, доколкото повечето твърдят, че прогнозите просто не са тяхна работа. Синоптиците са добри и постоянно се подобряват. Можем ли ние икономистите да се справим също толкова добре чрез съоръжения за милиарди долари или ни липсва нещо друго, пита се Харфърд?
Въпросът ми изглежда, че си струва да се проучи, поради което взех последната книга на Андрю Блъм „Метеорологичната машина“, за да разбера какво всъщност правят метеоролозите и как го правят. Бързо осъзнах, че прогнозата за времето е тясно свързана с карта по начин, по който икономическата прогноза не е, допълва той.
Без да искаме да опростяваме прекалено забележителната наука метеорология една част от играта е ясна: ако вали на запад от вас и вятърът духа оттам, можете да очаквате дъжд скоро. Прогнозите за времето започват с наблюдения на времето: колкото повече наблюдения, толкова по-добре.
В средата на 19 век институцията Смитсън във Вашингтон използва доклади от телеграфните оператори, за да обедини данните за местните валежи в национална карта на времето. Повече от век и половина по-късно икономистите все още не разполагат с високочестотни карти на икономическото време, въпреки че започваме да виждаме как те биха излгеждали, ползвайки данни от спътници и цифрови плащания.
За пример е един опит, публикуван през 2012 г., от голям екип икономисти да изгради симулация на жилищния пазар във Вашингтон като сложна система. Той изглежда е далеч от пълното разбиране на икономиката, но и навремето хартиената карта на Смитсън също е била на много голямо разстояние от правилната прогноза за времето.
Синоптиците могат да кажат, че имат по-добра теория за атмосферните условия, отколкото икономистите за икономиката. Всичко това е очертано през 1904 г. от норвежкия математик Вилхелм Биркнес, който публикува „Проблемът с прогнозата за времето“ - академично изследване, описващо циркулацията на въздушните маси. Ако знаете плътността, налягането, температурата, влажността и скоростта на въздуха в три измерения и ги вкарате във формулите на Биркнес, ще получите прилична метеорологична прогноза, само ако можете да решите изискващите изчисления уравнения. Изчислителната мощ, необходима за това обаче, щеше да се появи много десетилетия по-късно.
Липсващите парчета са: много по-добри, по-подробни и по-чести данни. Може би също и по-добра теория - въпреки че е поразително, че много критики на икономическия мейнстрийм изглежда нямат голям интерес към данните с висока резолюция и честота. Вместо това те предлагат да се замени една обща теория с друга обща теория: последната, която видях, подчертава „енергийната цена на енергията“. Не съм сигурен, че това е пътят към прогреса, посочва Харфърд.
Синоптиците имат още едно предимство: навика за непрекъснато подобрение на фона на честата обратна връзка. Всяка сутрин прогнозата е хипотеза, която трябва да се тества. Всяка вечер тази хипотеза е потвърдена или опровергана. Ако икономиката предлагаше подобни ежедневни уроци, икономистите може би щяха да се учат по-бързо. Всички тези елементи са свързани. Ако разполагахме с по-подробни данни, можехме да формулираме по-подробни теории, изграждайки икономическата карта отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Ако имахме по-чести отзиви, бихме могли да тестваме теориите по-често, правейки икономиката по-емпирична и по-малко идеологическа.
И все пак - наистина ли някой иска да похарчи милиард паунда за икономическа симулация, която точно ще прогнозира икономическото време следващата седмица? Може би ограниченията на икономическото прогнозиране отразяват ограниченията на икономическата професия. Или може би проблемът наистина е неразрешим.
08:00 | 14.09.22 г.