С продължаването на блокажа заради пандемията правителствата и централните банки в най-големите икономики в света реагират чрез стимулиращи програми, насочени към ограничаване на щетите, като същевременно обединяват обществата. Тъй като парализата продължава и се задълбочава, шансовете за V-образно икономическо възстановяване бързо намаляват, пишат за Wall Street Journal Кармен Райнхарт, професор по международни финанси от Харвард, и Кенет Рогоф, професор по икономика от същия университет и бивш главен икономист на МВФ.
Книгата от 2009 г. „Този път е различно“ документира финансовите кризи през последните осем века. Централна тема, противоречива по време на световната финансова криза, е, че рецесиите, придружени от тежки финансови кризи, са по-дълбоки, а възстановяването - по-бавно от конвенционалните рецесии на „бизнес цикъла“. Отслабването на балансите във финансовата индустрия и неефективността, свързана с повсеместните дефолти, лични и корпоративни, нанасят сериозни щети на икономическата дейност. Това често се усилва от повишена несигурност и избягване на риск, посочват икономистите.
Настоящият срив вероятно ще подобри рекордите за дълбочина на кризата. Продължителността все още е открит въпрос.
Икономистите класират кризите след 1870 г. по тежест, комбинирайки степента на първоначалното свиване с времето, необходимо за връщане към предкризисния пик в брутния вътрешен продукт на глава от населението.
В момента, дори при сценарий на бързо възстановяване, наличните данни показват, че много държави - включително САЩ - се насочват към свивания през първата половина на 2020 г., които са безпрецедентни заради самата дълбочина на техните „внезапни хлътвания“, измерени от спада в БВП на човек между пика и дъното.
Дори сравнително бързото излизане от икономическия застой в Китай, части от Европа и САЩ не би предотвратило кризи в много страни със среден и нисък доход - или дълбока глобална рецесия. Икономическият растеж намаляваше в много развиващи се пазари преди появата на новия коронавирус. Външният дълг, както частен, така и държавен, продължаваше да се увеличава. В повечето страни валутните резерви на централните банки са значително под върха си. За много производители на суровини изплащането на дълга в твърда валута, най-вече долари, ще бъде невъзможно, тъй като цените на суровините са близо до исторически дъна и инвеститорите проявяват по-голяма несклонност към риск.
За държави, които не разчитат на износ на суровини, ситуацията едва ли е по-добра. Пандемията засегна световната търговия и всички видове производствени вериги за доставки. За страните, които зависят от туризма, непосредствените перспективи са особено мрачни. Частното финансиране за развиващите се пазари пресъхна, а международните кредитори като Международния валутен фонд като цяло не разполагат с ресурсите за запълване на празнината.
преди 4 години Пепел ти на устата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами правя да, и с инвестиционният може да се направи някакъв компромис ако стратегически. Но често профилът на инвестиционен кредит в България е някоя мууутра да изтегли кредит да строи на картофена нива и прибира парите на разни дето само за да не са по-назад от приятелите си, купуват без да имат пари. И муутрата прави 300% печалба, която я инвестира в бентли, чалга и салфетки. А потребителските и стокови кредити са рак за обществото. Тетлят се за парцалки и телефони. Само погледни пошлите реклами по телевизията за бързите кредити. Не те стимулират да работиш, а да живееш на кредит. Този манталитет е по-вреден от всеки вирус отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Банкова ваканция до септември. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години След като твърдиш, че имаш представа, значи трябва да си наясно, че без този раздаден кредит, нито доходи щеше да имаш, нито спестявания ... нито икономика като цяло.Впрочем, не е изключено в следващите 2 до 3 месеца да намериш непосредствено потвърждение на думите ми, късателно какво ще се случи с доходи и икономика (да не говорим за бъдещи спестявания), без тези нива на кредит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Само за да сме наясно, какъв кредит имаш предвид? Потребителски, или инвестиционен? И правиш ли разликта между двата? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Лошото е, че имам представа, и точно затова се безпокоя. Банкерите ще прехвърлят риска на спестителите, а това че са раздавали кредити едно към гьотера, няма да ги вкарат в затвора. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Затова и светът е на този хал. Затова и всички ще страдат. Докато се насърчава живот на кредит всички ще ни чакат беди отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години наистина е много сладко, това, което си написал ... и еднозначно сочи, че и най-малка представа си нямаш :а) от това каква част от дохода и спестяванията ти (твоите и на всички нас) са формирани от кредитирано потребление/инвестиции иб) какво следва (с около 1000% вероятност) за всички спестители, ако заради подобен колапс на потребителската и икономическа активност, 90% от кредитополучателите банкрутират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ами, кво да праим, ако в днешно време "гуляещият чалгаджия" се оказва по-полезен от спестителя? Съвременната икономика се движи от потреблението и инвестициите. Спестителите ограничават потреблението си и рядко се решават да инвестират. Такова поведение не може да се насърчава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това, което се предлага е спестовния разумен човек да плати дълга на гуляещия чалгаджия. Някой цял живот пести за старини, за да дойде жабокряк или сиртаки и да каже - не плащам, ти гориш! Никакъв мораториум на дълговете не трябва да има, или най-малко никой да не пипа банковите депозити, животозастраховането и пенсионните осигуровки на физическите лица. Всичко друго е цинизъм отговор Сигнализирай за неуместен коментар