С продължаването на блокажа заради пандемията правителствата и централните банки в най-големите икономики в света реагират чрез стимулиращи програми, насочени към ограничаване на щетите, като същевременно обединяват обществата. Тъй като парализата продължава и се задълбочава, шансовете за V-образно икономическо възстановяване бързо намаляват, пишат за Wall Street Journal Кармен Райнхарт, професор по международни финанси от Харвард, и Кенет Рогоф, професор по икономика от същия университет и бивш главен икономист на МВФ.
Книгата от 2009 г. „Този път е различно“ документира финансовите кризи през последните осем века. Централна тема, противоречива по време на световната финансова криза, е, че рецесиите, придружени от тежки финансови кризи, са по-дълбоки, а възстановяването - по-бавно от конвенционалните рецесии на „бизнес цикъла“. Отслабването на балансите във финансовата индустрия и неефективността, свързана с повсеместните дефолти, лични и корпоративни, нанасят сериозни щети на икономическата дейност. Това често се усилва от повишена несигурност и избягване на риск, посочват икономистите.
Настоящият срив вероятно ще подобри рекордите за дълбочина на кризата. Продължителността все още е открит въпрос.
Икономистите класират кризите след 1870 г. по тежест, комбинирайки степента на първоначалното свиване с времето, необходимо за връщане към предкризисния пик в брутния вътрешен продукт на глава от населението.
В момента, дори при сценарий на бързо възстановяване, наличните данни показват, че много държави - включително САЩ - се насочват към свивания през първата половина на 2020 г., които са безпрецедентни заради самата дълбочина на техните „внезапни хлътвания“, измерени от спада в БВП на човек между пика и дъното.
Дори сравнително бързото излизане от икономическия застой в Китай, части от Европа и САЩ не би предотвратило кризи в много страни със среден и нисък доход - или дълбока глобална рецесия. Икономическият растеж намаляваше в много развиващи се пазари преди появата на новия коронавирус. Външният дълг, както частен, така и държавен, продължаваше да се увеличава. В повечето страни валутните резерви на централните банки са значително под върха си. За много производители на суровини изплащането на дълга в твърда валута, най-вече долари, ще бъде невъзможно, тъй като цените на суровините са близо до исторически дъна и инвеститорите проявяват по-голяма несклонност към риск.
За държави, които не разчитат на износ на суровини, ситуацията едва ли е по-добра. Пандемията засегна световната търговия и всички видове производствени вериги за доставки. За страните, които зависят от туризма, непосредствените перспективи са особено мрачни. Частното финансиране за развиващите се пазари пресъхна, а международните кредитори като Международния валутен фонд като цяло не разполагат с ресурсите за запълване на празнината.
преди 4 години Аз също съм впечатлен от красивите и във висша степен справедливи лозунги, които си издигнал, но моите реплики, както към теб, така и към другия потребител, касаят съвсем конкретна ситуация и опциите за реакция на тази, същата ситуация. Ако твоята оценка е, че ситуация не съществува или че не трябва да се предприемат мерки, разговор изглежда ще е невъзможно да водим, поради липсата на общ( за нас двамата) речник и понятия, с които описваме света и живота, вкл. икономическия, който ни заобикаля.Иначе намирам, че има и нещо вярно в това което си написал (волно или неволно), а именно, че икономическия модел в който всички съществуваме, не се вълнува толкова от труда и спестовността, над всичко стои потреблението то е двигателя на (тази)икономика. За разлика от философския казус за кокошката и яйцето, в икономическата реалност, еднозначно в началния момент се тръгва от потреблението - икономическата активност е дело на частни субекти, които действат в свой интерес или преведено от санскрит : ако няма , кой да ти купи стоката, никой няма да произвежда и да наема хора на халост.И тука стигаме до моралния въпрос, които те вълнува: нуждата на системата от труд се определя от същото това потребление: ако някъде има хора с пари (собствени или кредитни), които са готови да купят определена стока и услуга, на практика икономическите агенти моментално ще отговорят със съответното предлагане, а този ефект наблюдаваме, защото търсенето е в на практика перманентен дефицит, спрямо целокупния капацитет на икономиката да предлага спектъра от познатите ни стоки и услуги. Не си прав обаче за това, че от гледна точка на отделния индивид, за полагането на повече труд в рамките на тази икономическа система, липсват стимули, напротив - достатъчно често срещани примери има за корелация на получавания трудов доход с динамиката на придобити компетенции, умения, опит, както и обема извършена работа. Това, което изглежда на пръв поглед парадоксално е, че на изолирания факт на повишена ефективност/производителност при отделния индивид , икономиката като цяло не е задължително да отговори с растеж и това е така, понеже повишената ефективност на този изолиран икономически агент, не се трансформира автоматично в повишено (съвкупно) търсене. Пример: до вчера в производството на даден продукт са участвали двама човека, всеки от които е изпълнявал различни технологични процедури в рамките на производствения цикъл, от днес един от двамата работници овладява компетенциите по изпълнение на пълния обем технологични процедури и предлага на собственика да замени колегата си срещу 80% увеличение на заплатата. При реализиране на този сценарий е напълно възможно съвкупното потребление на двамата работници да намалее : единият е уволнен и свива разходите си до екзистенц минимума (ако въобще може да си позволи такива), при другия се появява възможност да увеличи своето потребление, но и евентуално да почне да спестява голяма част полученото увеличение на дохода резултата е намалено съвкупно потребление. Съвсем очевиден е извода, че на системата й е нужен труд, толкова с колкото може да се генерира този продукт, с който да се балансира другата страна на равенството : съществуващото търсене/потребление. Всеки труд, полаган извън параметрите на този баланс, ще генерира продукт, годен в най-добрия случай за бартер. Аз модел на съвременна високо-технологична икономика, основаваща се на бартер не съм в състояние да си представя, не изключвам ти да си надарен с по-богато въображение от мен, в моите разбирания количеството труд, което обезпечава системата, е ограничено от потребителския капацитет и нагласи. В съвременната икономика дефицита на търсене/потребление се запълва с кредит ... и данъци, с които примерно може да се храни армия от бюджетни чиновници ...упс, пардон потребители, което е форма на преразпределение, поддържащо съвкупното търсене, макар от страни да изглежда леко извратено по своята същност. В страни от шегата, за икономическите субекти, които предлагат стоки и услуги е без значение от какво е породено потреблението, дали от преразпределение, кредит, спестявания или директни дотации от извънземна цивилизация. Алтернативата на кредитно-стимулираното потребление и инвестиции е разпадане на цялата сложна инфраструктура на технологично свързани вериги на производство и търговия, която по настоящем оплита цялата планета. При работата на този модел се разчита, че нивата на лош кредити, който ще възниква неминуемо в рамките на обичайното функциониране на системата, ще бъдат такива, че да позволяват рециклирани по определени механизми и няма да бъдат критични за устойчивостта на икономиката. Е, в момента сме изправени пред безпрецедентен (в една ретроспектива от поне 70 години) казус, който излиза далеч извън рамките на хипотезата за нормалното функциониране на икономика и банкова система, което описах по-горе.Анализа на причините за наблюдаваните икономически зависимости и ефекти, който се опитах да скицирам, е най-адекватно да бъде направен във формАта на (обемист) научен труд, нежели във интернет чат, като тукашния. За целите на нашия коментар : трябва или не трябва да има мораториум и в каква форма?, е достатъчно, да направим констатацията за това, как системата функционира, поне в рамките на едни най-общи принципи и ограничителни условия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Лихвата няма да умре никога. Тя е естествено състояние на капитала и на отложеното потребление. Това, което ти се върти в главата са някакви посткомунистически конвулсии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тук вече съм съгласен с теб :). Само да отбележа, че никои не говори за опрощаване, а за отлагане на вноски за 2-3м.----------Това НЯМА да промени абсолютно нищо ! Ти ако "днес" не си в състояние да плащаш т.н. "дълг", и след 1 година няма да можеш да го плащаш, да не говорим, че през това време "лихвата" цъка ...Огромната част от "лошите" ипотеки са в графата "омразен дълг", защото са възникнали след като кандидатстващият за кредит е бил брутално подведен и направо измамен да подпише договора! Вината за поне 90% от "лошите" кредити е в банката, поради съзнателно и хазартно отпускане на заем, за който с много голяма степен на вероятност се предполага, че няма да може да бъде изплатен, и въпреки това баМката отпуска този заем, в резултат на което докарва кандидатстващия до състояние на стопанска непеносимост! Класически "омразен дълг"!А по-долу гледам някои, че ПАК са против отписването и нсе чудя - какво още трябва да се случи, за да се проумее това, което казвам от 6години в този форум - без ОТПИСВАНЕ НИЩО няма да се промени запишете си го много дебело! Още повече, че и при "най-лошият" заем, в най-лошият случай банката е успяла да си върне главницата, че даже и част от лихвата да кОпне, т.е. чисто физически - банката НЕ е на загуба! така, че да продължаваш да търсиш нереализирани "лихви" е брутална гавра и УБИЙСТВО НА ХОРАТА ... да не кажа и нещо повече!"ЛИХВАТА" ТРЯБВА ДА УМРЕ .... И ТОВА ЩЕ ГО НАПРАВИ КОРОНАТА ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Отлагане на плащането по кредити - ДА.Да се удължи целия период за плащане с периода на извънредно положение + още 3 месеца, докато колелото на икономиката се завърти.Тоест с 6 месеца. За който иска.Отпадане / отписване на кредити - изключено!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Личен пример: аз и жената изобщо няма да бързаме с деклариране и плащане на данъците за 2019. Викам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Направо си кажете, че може да се яде и пие на корем и да не се плаща сметката. После ще се чудите защо следващото поколение е мързеливо и нагло. Личен пример: аз и жената изобщо няма да бързаме с деклариране и плащане на данъците за 2019. Викам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години много добър отговор, просто си великолепен. ето защо света е в тежка криза - защото не спестовния и работния човек е важен, а борсовите спекулации и "инвеститори" разни. ето защо кризата ще продължи доста дълго, или пък ако се укроти ще е за малко и следващата чака зад ъгъла. докато света разбере, че така няма как да продължи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Напълно разбирам от какво е продиктуван патоса, с който излагаш позицията си по темата, но това не променя и на йота реалностите (икономическите), които имат напълно обективен характер.Налага се още веднъж да отбележа, че изобщ не ти е нужно да се убеждаваш от първо лице в реалния живот, какво ще се случи с икономиката и живота ни, ако се сбъдне това, за което призоваваш да бъдат оставени да банкрутират близо 100% от кредитоплочателите, което неминуемо ще се случи, при едновременен, почти пълен блокаж на световната (а, не само на нашата !) икономика, блокаж, който се очертава да трае месеци ... в най-добрия случай.В Унгария вече е въведен повсеместен мораториум (забележи мораториум, а не провизиране) на всички банкови заеми, валиден до края на 2020-а. Под една или друга форма подобни мерки (масирани програми за рефинансиране при нулева лихва или изкупуване на корпоративни дялове от страна на правителството и пр.) ще бъдат взети навсякъде, където се управлява поне с малко грижа за утрeшния ден и икономиката, за тукашната ситуация е под огромен въпрос, дали е изпълнено такова условие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тук вече съм съгласен с теб :). Само да отбележа, че никои не говори за опрощаване, а за отлагане на вноски за 2-3м. Докато трае така наречената "пандемия". Моята обслужваща банка мин. Месец много настоятелно ми предлагаха кредит от 20хил. Е така да си имам хахха за черни дни ми вика младежа. Е те пък и много бързо дойдоха.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ако кредитите бяха на нормални нива, икономиката щеше да е стабилна. Ако едно предприятие е с високо съотношение на собствения си капитал, тази криза би я издържало без голямо сътресение. И не съм против кредитите като цяло, против съм опрощаването им. Против съм свръх кредитирането, против съм бързите и потребителски кредити. Последните са капан за хората и ги стимулират да са мързеливи и да вярват че могат да имат всичко сега и на готово отговор Сигнализирай за неуместен коментар