С продължаването на извънредната ситуация с Covid-19 по света икономическите последици също се разрастват. Глобалният икономически растеж се обърна, бизнесът започна да отменят услуги за клиенти, а милиони работници са технически безработни или уволнени. Коронавирусът повдига въпроса какво се случи с „капитализма на заинтересованите страни“, просветленият икономически модел, който много компании възприеха само преди месеци? Как може това да се вмести в онова, което виждаме днес, пита се Клаус Шваб на страниците на Financial Times?
За да отговорим на този въпрос, нека си припомним какво е капитализмът на заинтересованите страни: осигуряване на дългосрочна устойчивост за компанията и вграждането й в обществото. В този смисъл краткосрочна икономическа криза като тази, предизвикана от коронавирусната епидемия, разкрива кои компании наистина въплъщават модела на заинтересованите страни и кои само претендират, че го правят, като същевременно поддържа фундаментална ориентация към краткосрочната печалба. Кризата с Covid-19 е лакмус, който показва кой „плува гол“, докато иначе подкрепя капитализма на заинтересованите страни.
Разбира се, много световни компании са силно разтърсени от Covid-19, като голяма част от тях трябваше да прибегнат до много болезнени мерки без да имат вина. Много малки и средни предприятия в сферата на туризма, търговията на дребно и пътуванията също бяха затворени по заповед на правителството, оставайки почти без възможност за реакция. Разликите между глобалните компании, които наистина ориентират бизнеса си към модела на заинтересованите страни, и тези, които имат краткосрочен акционерен модел, обаче могат да бъдат поразителни.
Първо, някои големи компании използваха растящите си печалби през последните години за мащабни програми за обратно изкупуване на акции. Това засили краткосрочните печалби на акция и увеличи бонусите за ръководителите. Само че, изправени пред липсата на стратегически резерви или инвестиции, много от тези компании сега са първите, които страдат, неспособни да обърнат ситуацията без правителствена помощ. Най-очевидният пример идва от водещите американски авиокомпании, които изразходиха 96 на сто от свободния си паричен поток през последните 10 години за изкупуване на акции.
За разлика от тях други компании използваха печалбите си, за да инвестират в дигитална трансформация, таланти, изследвания и развитие, както и в своите връзки с клиентите. Това сега им дава възможност да реагират, с която други фирми не разполагат. Microsoft, например, поставена на първо място в класацията на JUST Capital за компаниите, изповядващи модела на заинтересованите страни, предоставя на учителите достъп до и обучение за своята екипна програма, чрез която да се преподава дистанционно. Компанията може да си го позволи поради своя бизнес модела, но и защото заинтересованите й страни очакват тя да се активизира в моменти като този.
Второ, някои компании през последните седмици продължиха да обявяват рекордни бонуси и възнаграждения за своите главни изпълнителни директори въз основа на печалбата през 2019 г. и цените на акциите. Базираната във Великобритания авиокомпания easyJet, например, която потърси държавна помощ, след като трябваше да отмени повечето си полети, въпреки това заяви, че ще изплати дивидент в размер на 174 милиона паунда. Такова късогледство няма да бъде забравено - и не бива - от клиенти, служители и правителства, много от които страдат.
09:37 | 13.09.22 г.