Ще убие ли коронавирусът популизма?

Икономическото въздействие на коронавируса е драматично, но последствията му за световната политика могат да бъдат по-значителни. Като начало балансът на световните сили може да се промени съществено, тъй като някои държави се възстановяват с относително висока скорост, докато други се сблъскват с по-дълги и по-дълбоки социални и политически кризи. Кризата се отразява и на вътрешната политика на нациите и точно през този канал вероятно ще се усетят най-дълготрайните й последици, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Много преди пандемията популистките движения, понякога при властта на авторитарни лидери, отправиха предизвикателство към утвърдените центристки политически партии и идеи по целия свят. Глобалистките политики за свободна търговия, които доминираха международния дневен ред след 90-те години на миналия век, бяха сред основните цели на популистите, заедно с международните институции - от Международния валутен фонд и Световната търговска организация до Европейския съюз.

Въпросът е дали пандемията ще провокира подновена подкрепа за техническа експертиза и мултилатерализъм или ще ускори ерозията на това, което критиците наричат ​​„неолиберален ред“ в света след Студената война.

Съществува ясен аргумент за завръщане към традиционната и глобалната политики на фона на проблем като коронавируса. Както медицинските, така и икономическите измерения на пандемията изискват експертно ръководство и международно сътрудничество. Нито разпространението на глобална болест, нито нейните икономически последици могат да бъдат посрещнати самостоятелно от националните правителства. Ако една страна успее да овладее епидемията, но съседите й се провалят, епидемията ще се завърне. Разрушаването на световните търговски канали и сътресенията на финансовите пазари ще изискват съгласувани действия, за да стъпи глобалната икономика отново на краката си.

Досега обаче изглежда, че коронавирусът не насърчава сътрудничеството между световните лидери или уважението към глобалните институции. Пандемията разшири пропастта между САЩ и Китай. Докато ЕС реагира бързо като премахна ограниченията върху фискалните дефицити за членовете на еврозоната, европейските правителства засега се фокусират почти изцяло върху разрешаването на собствените си проблеми без много консултации. Стъпки като изключването на Тайван от спешните срещи и похвалата за реакцията на Китай спрямо вируса направиха Световната здравна организация да изглежда като говорител на Пекин.

Нито Г-7, нито Г-20 играят забележима роля, като МВФ и Световната банка не са начело на световния отговор на кризата. Националните правителства, а не международните агенции и институции, оформиха отговора.