Когато през 2014 г. в Западна Африка избухна епидемия от ебола, САЩ преместиха полеви болници в кризисния регион и координираха международните усилия за оказване на помощ. 11 000 души загинаха, но веригата на инфекция бе прекъсната и вирусът бе спрян.
Днес в борбата с коронавируса светът вече не очаква помощ от американското правителство. Това дава да се разбере: започна нова ера в световната политика.
Вместо САЩ сега Китай поема ролята на трансграничен болногледач. Страната, в която възникна пандемията, се представя като спасител в нужда и претендира за глобална лидерска роля. Както обяви китайската държавна информационна агенция Синхуа, държавният глава и партиен лидер Си Дзинпин предложи на канцлера на Германиня Ангела Меркел китайска помощ в събота.
На фона на извънредната здравословна ситуация „най-мощното оръжие, с което разполагаме, е солидарността и сътрудничеството“, цитиран е Си. Подобно послание бе пратено и до френския президент Еманюел Макрон.
Междувременно Европа измести Китай като епицентър на пандемията. Китайският премиер Ли Къцян обеща на президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през миналата седмица бързата доставка на два милиона хирургически маски, 200 000 от по-скъпите защитни маски N95 и 50 000 диагностични комплекта за новия вирус. Фон дер Лайен изказа „силна благодарност" за подкрепата, но също така подчерта собствената помощ: ЕС достави през януари 50 тона защитно облекло и медицинско оборудване в провинция Ухан за много кратко време. „Все още помня телефонния си разговор с премиера в онези дни“, отбеляза ръководителят на комисията многозначно. Китай иска да размие вината си
Това показва, че готовността на Китай да помогне, предизвиква и недоверие в Европа. Пекин се опитва да разшири влиянието си от години и сега вижда своя шанс. Доставките на помощни средства трябва не само да спасят животи, но и да установят партньорства - и да пренапишат историята на пандемиите.
Според секретаря на Министерството на вътрешните работи на Германия Маркус Кербер, който отговаря и за борбата с хибридните заплахи, Китай иска да „отвлече вниманието от факта, че е страната, която причини тази криза“. Берлин отбелязва, че в китайски, но и в руски и ирански медии се разработва митът, че вирусът е биологично оръжие на САЩ.
„Разумно е да се предполага, че правителствените агенции одобряват разпространението на тази дезинформация - ако те дори не я контролират", заяви Кербер пред в. Handelsblatt. На 12 март Лиджиан Джао, говорител на Китайското външно министерство, написа в Twitter: „Може би американската армия е довела епидемията в Ухан“.
„Китайското ръководство знае точно каква отговорност носи то за пандемията, но не иска да я признае в международен план", критикува зеленият евродепутат Райнхард Бютикофер.
Информацията за новия вирус се потискаше седмици наред, защото беше нещо, което се вписваше в порядките на партията. „Възмутително е, ако говорителят на Външно министерство сега разпространява лъжи относно произхода на вируса въз основа на политически очаквания", каза Бютикофер.
Но властовата политика не се подчинява на правилата за приличие. „Китай ще излезе от тази криза много по-силен геополитически", казва Ян Бремър, основател на политическата консултантска компания Eurasia Group. „След терористичните атаки на 11 септември 2001 г., а също и след финансовата криза през 2008 г., западният световен ред и американското лидерство наистина никога не са поставяни под въпрос. Но сега нещата ще бъдат различни“, посочи той.
Понастоящем американското правителство има малко лостове за противодействие на китайския стремеж за влияние. Белият дом е затрупан от кризи. Президентът Доналд Тръмп залага на ксенофобия, той говори за „китайски вирус". Но с тази реторика той само още повече отблъсква европейците.
Разместването във властта може да се обясни и с факта, че Китай произвежда това, от което всеки се нуждае сега. Необходимо е време, за да се увеличи производството на защитно оборудване или обдишващи устройства в Европа и Съединените щати. Западът по болезнен начин разбира колко много зависи от Китай.
Дефицитът се усеща особено болезнено в Италия, където са регистрирани над 63 000 инфекции и са загинали над 6000 души. Искането на правителството в Рим други държави членки да предоставят необходимите материали чрез механизма на ЕС за гражданска защита остава без отговор седмици наред. Дипломатите от ЕС се оправдаха, че самите те нямат достатъчно. Китай се отзова – с широко отразяване в медиите. Италианският външен министър Луиджи ди Майо разпространи видео за разтоварването на китайски транспортнен самолет и благодари: „Не сме сами".
ЕС не трябва да се изненадва от китайската пропаганда, ако в настоящата ситуация се колебае да подкрепя страните кандидатки със спешно необходимото медицинско оборудване, твърди Бютикофер. „Всеки, който спешно се нуждае от помощ, не пита непременно колко искрени са мотивите на донора“. Китай изгради пропагандна мрежа „Не е рядкост Китай да търси по-голямо влияние в други страни и международни институции“, казва Наташа Касам, експерт по Китай от австралийския Lowy Institut и бивш австралийски дипломат в Китай. „Но скоростта, с която Пекин се впусна в това ново начинание, е нещо ново“, казва тя, „и вероятно ще видим повече от това“.
През последните години китайското лидерство изгради глобална пропагандна мрежа. Тя включва държавната информационна агенция Синхуа, държавната телевизия CGTN, поддържаната от държавата радиостанция CRI и ежедневника China Daily. Китайските дипломати отдавна правят впечатление с агресивните си изявления.
Сега експертите смятат за изключително важно как Западът ще се справи с кризата. Касъм предупреждава: "Колкото по-зле ние, независимо дали Австралия, Америка или Европа, се справим с огнището на Covid-19, толкова по-добре ще изглеждат усилията на Китай“.