fallback

САЩ трябва да предприемат финансова защита първо за гражданите и потребителите

За разлика от банковите спасявания преди 12 години, сега е нужно да се социализират не само загубите, но и печалбите на фирмите

15:10 | 23.03.20 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

При предишната криза Вашингтон спаси банките. Днес е на път да спаси големия бизнес, пише Рана Форухар за Financial Times.

Сега корпоративният бранш прилича много на финансовия преди 2008 г.: натоварен с дългове, като някои сектори са особено задлъжнели, повечето от него разчита на финансовия инженеринг, за да създава илюзията за растеж и иновации.

Американските компании преди реинвестираха печалбите, за да увеличат производителния си капацитет. Сега те предимно генерират „стойност“, като намаляват размера си и разпределят парите към най-богатите в САЩ.

Въпросът сега, когато цялата икономика се срива изведнъж, е кой първи ще бъде спасен?

Дали това ще бъдат авиокомпаниите, които похарчиха по-голямата част от обилния си свободен кеш през последните години за обратни изкупувания на акции?

Или производители като Boeing, една от най-големите аутсорсинг компании за всички времена, която казва, че се нуждае от 60 млрд. долара, за да запази работните места във веригата си на доставки? Или първите чекове трябва да бъдат за големите петролни компании, круизната индустрия, хотелите, болниците, казината или ресторантите? Дори производителите на свинско месо, фармацевтичните компании и фабриките за дронове виждат възможност да се закачат за фискалния стимул.

Преди да помислим на кого трябва да се разреши да се нареди отпред на тази много дълга опашка, нека спрем за минута, за да разгледаме как стигнахме до тази позиция.

През 2008 г. сривът при нискокачествените ипотеки предизвика системна финансова криза, която изискваше спасяването на банките, за да се предотврати това, което можеше да се превърне във втора Голяма депресия. Но най-силните от тези банки след това процъфтяха, ставайки по-богати и консолидирани, отколкото преди кризата.

Междувременно милиони американци загубиха домовете си, защото не можеха да си плащат ипотечните вноски. Много от тези домове на свой ред бяха изкупени от групи за дялово участие, които можеха да платят пари в брой за тях при съдебните разпродажби. Blackstone стана най-големият собственик на фамилни домове в страната.

През последвалото десетилетие технологичните фирми, намаляването на данъците, ниските лихви и лесните пари също допринесоха за ръста на пазара на акции. Но това „възстановяване“ облагодетелства основно притежателите на активи. За повечето хора седмичната заплата, коригирана с инфлацията, остана приблизително там, където беше през 1974 г. Гневът, предизвикан от това и насочен към двете водещи парти, обяснява избирането на Доналд Тръмп за президент. Той е и това, което задържа толкова дълго в борбата за нов мандат социалиста Бърни Сандърс, кандидат на Демократическата партия.

Сега отново ще са необходими спасителни мерки, като се има предвид спадът на борсата, който наподобява този от 1929 г., а и икономическото свиване вероятно ще бъде по-рязко, отколкото по време на предишната финансова криза. Но ако искаме капитализмът и либералната демокрация да преживеят Covid-19, не можем да си позволим да повторим погрешния подход на „социализиране на загубите и приватизиране на печалбите“, използван преди десетилетие.

Трябва да започнем със защитата на гражданите и потребители. Коронавирусът разкри колко уязвима е голяма част от американското население.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:59 | 13.09.22 г.
fallback