Доц. д-р Юлия Добрева е директор на направление „Икономика“ на Лабораторията за научно-приложни изследвания на Висшето училище по застраховане и финанси. Тя е един от най-изявените преподаватели по икономика и финански в бизнес университета. Доктор по икономика, със специалност „Политическа икономия“, тя е автор на два учебника, три книги и редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие, лобалната икономика, поведенческата икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния, Катар и др. От януари 2012 г. е хоноруван преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), както и почетен лектор към Международния факултет на Университета в Шефийлд, Великобритания. От февруари 2014 г. Юлия Добрева е главен асистент във ВУЗФ, а през март 2016 г. е избрана за доцент. Води лекции и упражнения в бакалавърските курсове по дисциплините „Устойчиво развитие“, „Оперативен мениджмънт“, „Финансов мениджмънт“, „Счетоводство“, „Управленско счетоводство и Финансови институции и пазари“, както и в магистърските курсове по дисциплините „Поведенчески финанси“, „Глобалистика“, „Потребителско поведение“. В допълнение към академичната си кариера, доц. Добрева има дългогодишен управленски опит в банковата сфера.
Към 18 март вирус COVID-19, познат като коронавирус, е засегнал 169 държави, с констатирани 221 890 заразени, 85 790 оздравели и 8999 починали. До моментa, в който четете този текст, цифрите вероятно вече ще са различни и за съжаление – ще са по-високи.
Въпреки, че смъртността при коронавируса засега е сравнително ниска, болестта вече е обявена от Световната здравна организация за глобална пандемия. Разбира се, тези данни са динамични и се променят всеки месец. Никой не може да прогнозира какви ще са реално статистиките след два, три месеца, в края на годината или след 3 години. Пандемиите от птичи и свински грип са разпространени по света вече повече от 10 години, като в България само от началото на тази година има 3 смъртни случая от свински грип, а днес жертвите на коронавирус в България станаха 3 при общо регистрирани 94 заболели към 19 март.
В Италия, която е най-пострадалата страна в Европа към днешна дата, броят на починалите е 2978. Към общо 60 млн. население на страната това е 0,002%, но очевидно достатъчно, за да блокира живота в цялата държава и да постави всички италианци под карантина по домовете им поне за 1 месец. Примерът им бързо беше последван от други държави като Белгия и Естония, може би в следващите седмици ще бъдат взети такива мерки и в останалите европейски страни. Какво се промени? За много кратко време всеки гражданин от развития свят на Европа и САЩ осъзна нещо, което отдавна е ежедневие в развиващите се държави – че социалната изолация е единственият инструмент да забавиш разпространението на заразни болести, срещу които нямаш лек все още. Доколко е основателна паниката от коронавирус епидемията Всичко е въпрос на гледна точка и към какво е насочен масово фокусът на вниманието ни. С изключение на „хомо икономикус” или „икономическия човек”, който е изцяло рационален и лишен от емоции и чувства, в поведението на хората действа стадният принцип и следването на стереотипите. Това е очевидно от хипер реакциите на всички - от информационния потоп, който струи от медиите и светкавичното разпространение на информация и слухове, до дезорганизацията на обществения живот, опашките за храна и празните щандове, без да има логична предпоставка за наличие на криза за храна. Паниката е абсолютно излишна, важно е обаче да има строга дисциплина и осъзнатост на обществото. Заболяванията са съпътстващ елемент от човешкия живот, а повечето от тях, с изключение на генетично предаваните, се дължат на начина ни на живот. Например, по данни на Световната здравна организация (СЗО) тютюнопушенето убива половината от пушачите, като годишно това са над 8 милиона души по света. Повече от 7 милиона от тези смъртни случаи са в резултат от директна употреба на цигари, а oколо 1,2 милиона са непушачи, които са били изложени на пасивно пушене. Около 80% от общо 1,1 милиарда пушачи в света живеят в държавите с нисък или среден доход. Това обаче не води до ограничения на сектора, дори напротив - в някои държави, в т.ч. България, той дори се субсидира. Повечето хронични заболявания, които водят до висока смъртност от инфекциозните болести, се дължат именно на тютюнопушенето и нездравословния ни начин на живот. Наред с това, интересно е да се отбележи, че СЗО съобщава данни за редица заболявания в световен мащаб. Сред тях е епидемия от холера в Мексико през 2013 г. със 180 заразени и 1 починал. През 2010 година епидемия от холера има и в Хаити. Тогава са регистрирани 60 240 заразени и 1415 починали, а смъртността е 2,3%. През същата година са регистрирани 99 случая на холера в Пакистан. С по-голям процент смъртност е епидемията от холера в Зимбабве, когато заболелите са 26 497, от които смъртните случаи са 1 518 починали или 5,7% смъртност. През същата година холера е регистрирана и в Иран през 2008 г. - 314 са регистрираните случаи, а петима са починалите. Нека не забравяме и пандемията от Свински грип (H1N1), която започна през есента на 2009 и към август 2010 вече се беше разпространила на 214 държави с 18 449 регистрирани смъртни случая. Продължава и днес. През 2012 година за глобална пандемия беше обявен MERS-CoV (Middle East Respiratory Syndrome Coronavirus). Макар броят на болните да не е толкова висок, процентът на смъртност тук е около 50%. Заразата тръгна от Саудитска Арабия, като до декември 2013 година бяха регистрирани 166 болни и 71 смъртни случая. До октомври 2014 случаите са 883 и 319 смъртни, през 2015 - 1594 и 568 смъртни случая.
15:18 | 13.09.22 г.