Бях в училище, когато британският борсов индекс FTSE All Share се срина през октомври 1987 г. Тази катастрофа беше толкова внезапна, колкото и сегашната, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.
На 15 октомври правителството на Обединеното кралство публикува подробности за продажбата на оставащия си дял в BP (това трябваше да бъде най-голямото в света листване на акции). Цената беше определена на 330 пенса. Никой не беше притеснен. Към 20 октомври цената намаля до 286 пенса и Найджъл Лоoсън реши проблема - използвайки леко пресилена клауза за форсмажор.
На 21 октомври нашият учител по икономика попита дали някой от нас знае какво се е случило. Не знаехме. Така и трябваше. Какво значение трябва да има нивото на фондовия пазар за тийнейджърите? Това е само едно напомняне за това колко е различна кризата сега. Това е истинска форсмажорна ситуация - разбираема и засягаща всички.
Близо ли сме вече до нея? Вероятно не. Този срив не е причинен от нестабилност в системата, но със сигурност бе изострен от нея. Влязохме в него с надценени стойности и прекомерен дълг.
За да бъдат оправдани пазарните нива от януари 2020 г., се нуждаехме от силна икономика и прекрасен отчетен сезон. Вместо това се насочваме към внезапна и изключително лоша глобална рецесия (може би дори депресия - спад на БВП с 10 процента), съчетана с безмилостни понижения на очакваните печалби (това между другото е едно от малкото сигурни неща в живота).
Колкото повече се влошават нещата, толкова по-объркващи ще бъдат опитите за оценка на този пазар. Обърнете внимание също така, че въпреки цялата драма и паника американският пазар (и повечето други) все още са се върнали само с 15 месеца назад до декември 2018 г., когато всичко това беше все още далечен кошмар, въпреки факта, че цялата глобална икономика сега спря почти моментално.
Това е напомняне за това колко интензивен беше възходящият ход на пазара през последните няколко години - и че може да предстои още известен път надолу. Това може би важи особено за американския пазар, който остава единственият, който не се търгува значително под средните оценки според повечето традиционни измерители.
И така, какво може да обърне всичко това? Още един 20-процентен спад, който прави активите толкова евтини, че всеки купува. Ваксина. Ефективно лечение. Всички да се събудим и да установим, че това е било просто лош сън (изолираме се от седмица - вече гледам твърде много телевизия през деня). Или по-голяма сигурност кога приключва рецесията, извън неясната представа, че ще продължи около три месеца. От положителна гледна точка, ние знаем повече за тази рецесия, в смисъл на причините и вероятния й край, отколкото обикновено.
Но мисля, че нещата, за които трябва да следим, са координирани правителствени действия, които наистина са толкова мащабни, че не могат да бъдат игнорирани. Вече има много в тази посока. Лихвите бяха намалени навсякъде, като същевременно се излива ликвидност на пазарите.
Наскоро ЕЦБ се намеси отново. Банката ще „разшири баланса си“ (това е евфемизъм за печатане на пари) с още 750 млрд. евро за закупуване на ценни книжа. След това Английската централна банка предприе нова стъпка, като засили количественото облекчаване и снижи основната си ставка с още 0,15 пункта до 0,1%.
Преди три месеца бях сигурна, че лихвите във Великобритания никога няма да станат отрицателни (недостатъците са твърде очевидни). Вече не съм толкова убедена. Но истинският въпрос тук не е паричната политика - която сама никога няма да бъде достатъчна. Всичко, което могат да направят централните банки, е да подготвят нещата за мащабна правителствата фискална интервенция, и този процес е в ход.
08:30 | 14.09.22 г.