Когато пазарите преминават от големи надежди към страх, те изминават дълъг път, пише за Financial Times Саймън Едилстен, мениджър на Artemis Global Select Fund и на Mid Wynd Investment Trust.
Повечето фонд мениджъри започнаха 2020 г. с очакването икономиките да нараснат с доста повече от миналата година, новият Европейски парламент да стимулира инвестициите във възобновяема енергия, новото правителство на Великобритания да постигне напредък по Brexit и президентът Тръмп да засили икономиката на САЩ и да разчисти пътя си към втори мандат. Не се получи така.
Китай, работилницата на света беше затворена; Италия в момента е. Британия все още не е достигнала пика на кризата, въпреки че футболът е отменен. Туризмът се срина в много части на света, а потребителите са предпазливи, което се отразява на общото търсене - продажбите на автомобили в Китай спаднаха с 80% на годишна база през февруари. Правителствата реагираха енергично, за да ограничат коронавирусната зараза, но това имаше за последица увреждането на икономическото доверие.
На всичкото отгоре ОПЕК и Русия не успяха да постигнат съгласие за условията на контрол върху доставките на петрол.
По тази причина пазарите са изправени пред неприятна комбинация от фактори: вероятност от рецесия в много водещи икономики; рязък спад в петролната, авиационната и туристическата индустрии; слаб автомобилен сектор и дефлационен шок от много ниските лихви.
Има опасения от нарастващи лоши дългове в банковия сектор, който страда от спадналата доходност по облигациите, която дори стана отрицателна в много държави.
Банките трябва да държат много облигации. Финансовите компании са значително по-стабилни след регулаторните промени през 2009-12 г. и мисля, че е малко вероятно правителствата да се наложи да ги подкрепят. Независимо от това внезапният спад на пазарите може да е тласнал много инвеститори към продажба и самоизолация. Това не би бил моят подход.
Дълбочината и продължителността на всяка рецесия са несигурни, особено на такава, произтичаща от два несвързани проблема - цената на петрола и коронавирусът. Сектори като транспорта и туризъма бяха силно засегнати, а други компании вече се подготвят за по-бавен, но не катастрофален растеж през първа половина на годината.
Например Mastercard заяви, че приходите й могат да нараснат само до около 18,5 млрд. долара, а не до очакваните 19,4 млрд. Това обаче все още е силен растеж спрямо приходите от 16,9 млрд. долара за миналата година и е много далеч от 8-те процента спад през 2008 г. Акциите на компанията са с почти 30% под пиковата им стойност. Това не е ли достатъчно за дългосрочните инвеститори да открият стойност? (Държа Mastercard и в двата фонда, които управлявам, като увеличавам позициите си).