Пандемията от коронавирус застрашава да разпали финансова криза. Сривовете и волатилността на фондовия пазар напомнят за септември 2008 г. Напрежението е видно на кредитните и паричните пазари, пише за Wall Street Journal Джон Кокрън, сътрудник в Hoover Institution и Cato Institute.
Какво става? Икономическият фундамент е добър. Това не е 2008 г., когато рисковите ипотечни инвестиции изгърмяха. Да, вероятно голяма част от икономиката ще трябва да затвори за няколко месеца. Но след като вирусът бъде овладян, тя би трябвало да се възстанови, както след дълга ваканция.
Икономиката обаче не може да се включва и изключва с копче. Затворените бизнеси трябва да продължат да плащат дългове, наеми, заплати и данъци. Хората, които губят доходите си, пък трябва да харчат за наеми, ипотеки и потребителски кредити, освен храната и ежедневните разходи. Икономика на САЩ се крепи върху река от задължения, като часовникът на дълга продължава да тиктака, докато икономиката е блокирана.
Ако всеки имаше заделени пари за няколко месеца, нещата щяха да са ОК. Но мнозина нямат. Сега виждаме началото на борба за кеш, докато хората и бизнесът се опитват да продават активи или да заемат. Но кой купува? И кой дава заем? Банките не могат да отпускат нови заеми на компании и хора без доходи.
Паричните проблеми се разпространяват като вирус. Когато даден бизнес не може да плаща, неговите кредитори, служители, инвеститори и банки загазват. И ако хората се разтревожат, че банките и другите институции ще фалират, те се втурват да изтеглят парите си - и получаваме криза.
Ако вълна от фирми фалира, те няма да се върнат отново. Хората, които са уволнени, трябва да си намерят нова работа. Фалиралите предприятия трябва да се реорганизират и да намерят нови собственици, мениджъри и служители. Компаниите, които могат да отворят отново, трябва да намерят доставчици. И всеки има нужда от кредит. Всичко това отнема време и ресурси и потиска икономиката.
Пандемията може бързо да се превърне във финансов крах и дълга рецесия, а не във V-образна пауза. Това е сценарият, който плаши пазарите и трябва да плаши всички нас.
Какво да се направи? Ясно е, че основната цел на политиката трябва да бъде поддържането на фирмите живи, така че да са в готовност да разгърнат дейността си отново. Те трябва да са в състояние да задържат служителите си, вместо да ги уволняват, да могат да ги призовават бързо обратно на работа и да помагат на тези служители да плащат сметките и здравните си осигуровки. Сега не е моментът да се унищожават предприятия в процеси по несъстоятелност.
Федералните пари са напът. Във вторник администрацията предложи стимул за близо 1 трилион долара. Но икономиката се нуждае от по-мъдро насочване на ограничените ресурси от простото изливане на пари. Първо, дори американското правителство няма безкраен ресурс. Уникалната му способност да заема, когато никой друг не може, като обещава погасяване чрез данъчното облагане, е скъпоценен, но ограничен ресурс. Когато настъпи криза, при която дори Министерството на финансите не може да вземе заеми, ние сме напът към истинска катастрофа.
17:24 | 13.09.22 г.