Коронавирусът прави китайския модел да изглежда все по-добър

Докато пазарите се люшкат и светът е изправен пред възможността за рецесия, сравненията с последната световна икономическа криза са неизбежни. Финансовият срив през 2008 г. не беше просто икономически шок, а също и дълбок такъв за американската сила. Ако приемем, че коронавирусът ще удари световните демокрации толкова силно, колкото мнозина прогнозират, това може да нанесе още един зашеметяващ удар върху САЩ и международния ред, който те оглавяват. Ако сега гледаме назад към 2008 г. като към края на неоспореното превъзходство на Америка след Студената война, един ден може би ще погледнем към 2020 г. като към момента, в който глобалният авторитет на Вашингтон наистина е започнал да поддава, пише Хал Брандс за Bloomberg.

Трудно е да си спомним сега, но двете десетилетия след Студената война бяха златна ера за американската сила. Вашингтон беше на върха геополитически, демократичните практики и институции се разпространяваха по-широко от всякога. Динамичната американска икономика водеше света в епоха на все по-дълбока и на пръв поглед все по-печеливша глобализация. На хоризонта имаше някакви облаци: скъпа и отрезвяваща война в Ирак, признаци на нарастваща нервност от страна на автократични сили като Китай и Русия, но като цяло това беше „еднополюсният момент“ на Америка.

Тогава финансовата криза нанесе тройния си шок. Първо, тя затъмни блясъка на американския модел - преди всичко икономическия - и повдигна дълбоки въпроси относно компетентността на американските лидери. Второ, тя придаде значимост на тезата, че автократичните правителства всъщност могат да надминат демократичните по отношение постигането на стабилен растеж и управлението на кризи. Трето, тя включи турбото на китайската геополитическо отстояване и подхрани страховете от американски упадък.

В международните отношения психологическият баланс на силите - усещането кой се издига и кой пада - често се променя много по-бързо от физическия баланс на силите. Кризата от 2008 г. измести драстично този психологически баланс, създавайки широко разпространено - макар и преждевременно - схващане, че американската ера е достигнала своя край.

Паралелите с днешната криза са тревожни. Нескопосаният първоначален отговор на Пекин на епидемията показва, че Китайската комунистическа партия остава неспособна за глобално лидерство. С напредването на кризата обаче започна да изглежда, че САЩ могат да понесат още по-големи щети върху международното си положение и престиж.

Репутацията на Америка за компетентност и стабилност винаги е била от решаващо значение за глобалното й лидерство. Кой иска да се присъедини към полицейския отряд, ако шерифът не може да стреля точно? Тази репутация вече страдаше при президента Доналд Тръмп и тя пое допълнителен удар заради коронавируса. Списъкът на грешките на администрацията е дълъг: Невъзможността да се възползвате от свободното пространство, което ранните ограничения на пътуванията подпомогнаха; непризнаването на тежестта на кризата; неуспехът да се реагира с готовност, когато слабости като сериозния недостиг на капацитет за тестване станаха ясни; несъобщаването на точна и навременна информация на обществеността; неуспехът да се вдъхне чувство на спокойствие и решително лидерството; невъзможността за ефективна координация с международни партньори.

Този списък е още по-потискащ, като се има предвид, че други държави, също толкова изненадани от епидемията, реагираха толкова по-умело.

Кризата от 2008 г. беше толкова увреждаща, защото разкри, че икономическите регулатори, които уверено твърдяха, че са опитомили бизнес цикъла, не осъзнаха, че техните политики също са позволили огромни системни уязвимости, които почти потопиха света в депресия. Това, което днес виждат международните наблюдатели, е, че страната, която претендира да води света, засега очевидно не се справя с най-голямата глобална криза на този век.

Коронавирусната сага със сигурност ще даде началото на поредния кръг от дебати относно достойнствата на демокрацията и авторитаризма. Иронията е в изобилие. Всъщност авторитарните характеристики на китайската система първоначално позволиха на вируса да се разпространи, а някои демокрации - по-специално Южна Корея и Тайван - постигнаха забележително добри резултати в отговор на епидемията.