Коронавирусът прави китайския модел да изглежда все по-добър

Все пак фактът, че впоследствие Китай заяви, че се е справил с епидемията чрез енергично налагане на драконовска карантина на засегнатото население, докато водещата световна демокрация се колебаеше в своя отговор, ще бъде използван от поддръжниците на авторитаризма, за да твърдят, че тяхната система е най-добре подготвена за криза.

По-новите събития допълнително потвърждват тези разсъждения. Докато Америка изпитва затруднения да тества своите граждани и да изгради адекватни запаси от основни здравни продукти, като маски, китайското правителство (и водещи китайски фирми) осъществяват доставки за страни като Италия и дори за самите САЩ. Пекин обеща допълнителни средства за подпомагане на програмите на Световната здравна организация в бедните страни, а пропагандният отдел на Комунистическата партия разгласи стойността на този принос, като същевременно твърди, че вирусът по някакъв начин произхожда от САЩ.

Само преди няколко седмици, когато ефектът от коронавируса все още беше силно концентриран в Китай, доминиращото разсъждение беше, че Пекин отново е „болният човек на Азия“. Сега темата изглежда е, че коронавирусът показва колко много са паднали относителната сила и престижът на Америка. След 2008 г. това възприятие доведе до по-голямо желание на Китай да се противопостави на САЩ и на техните приятели и съюзници в Южнокитайско море, в международните институции и в преговорите за глобален отговор на климатичните промени. Без съмнение коронавирусът ще стимулира нови китайски усилия за изместване и дискредитиране на американското лидерство в световните дела.

Разбира се, това, че възприятието на кризата се промени толкова бързо, ни напомня за непредсказуемостта на този психологически баланс на силите. Все още има прозорец - макар и бързо затварящ се - Вашингтон да предприеме действия.

Необходимите стъпки включват да се поведе Г-7 към създаването на многостранен икономически пакет за стимулиране; насърчаване на международното сътрудничество за намирането на ваксина и управление на трансграничните последствия от болестта; предоставяне на по-последователни и ефективни насоки за местните и щатските власти, които се стремят да смекчат щетите; помощ в разказването на опита на демокрациите, които се бореха с болестта, докато оставаха верни на своите ценности; и възприемайки това като възможност за възстановяване на способностите на обществената дипломация, необходими за водене на битката за глобалните възприятия с Китай.

Ако администрацията на Тръмп успее да се справи с това, тя ще може да измести краткосрочната траектория на кризата - и дългосрочното въздействие върху американското лидерство.

Тук историята от 2008 г. е важна. Двама президенти, Джордж У. Буш и Барак Обама, предприеха непопулярни, но необходими действия, за да не се превърне кризата в глобална икономическа катастрофа. Те показаха решително лидерство при спасяването на големи финансови институции и подпомагането на важни производители като автомобилната индустрия; те използваха иновативни механизми, включително Програмата за облекчавване на проблемни активи (TARP), за да влеят ликвидност във финансовата система и да разрешат проблема с токсичните активи; те използваха Г-7 и Г-20 като средства за многостранен отговор.

Тези силни мерки помогнаха на САЩ да се възстановят по-бързо, отколкото очакваха първоначално много анализатори; те показаха, че периодите на интензивно напрежение могат да се превърнат във витрини на американската устойчивост. Ако САЩ обаче не успеят да повторят това представяне днес, коронавирусната криза ще нанесе големи щети на суперсилата и световния ред, които вече са претърпели твърде много такива през последните години.