Първото задължение на правителствата е да гарантират оцеляването и физическата сигурност на своите граждани. Второто е да защитят материалното им благосъстояние. Коронавирусната епидемия заплашва и двете. Правителствата се справят с предизвикателството бавно, пише Financial Times в редакционен коментар.
Вече е ясно, че вирусът представлява потенциално катастрофален риск за общественото здраве, който може да бъде разрешен само чрез извънредни мерки за дистанциране, които възпрепятстват голяма част от икономическата дейност. Задачата е да се приложат тези мерки - повечето западни правителства сега го правят, макар понякога да изостават от инициативите на частния сектор - като същевременно се минимизира икономическата вреда.
Парите не трябва да са пречка за способността на здравните служби да правят всичко възможно, за да контролират епидемията и да лекуват болните. Да се притесняваш за публичните финанси в такъв момент е едновременно извратено и контрапродуктивно: харченето на твърде малко е по-голяма заплаха за просперитета, отколкото харченето на твърде много.
Отвъд това икономическите щети се умножават от последствията от първоначалното сътресение. Работниците, които губят работата си, и предприятията, които изчерпват кеша си, намаляват своите покупки, което от своя страна кара още повече работници и компании да губят препитание.
Правителствата не трябва да пестят разходи и губят време, за да сведат до минимум такива вторични ефекти от временни смущения при паричните потоци и доходите. Трябва да въведат щедри програми за кредити, гаранции и подпомагане на доходите. Те също трябва да бъдат проектирани за сектори, където самостоятелната заетост, свободните професии или проектната работа са често срещани, като например творческите индустрии.
Спадът на инфлационните очаквания показва, че свиването на търсенето е дори по-драстично от шока при предлагането. Силен макроикономически стимул е оправдан. Централните банки поеха отговорност. Учебникарската реакция на Английската централна банка съчетава общи стимули, целева ликвидна подкрепа и облекчаване на регулаторните изисквания. Федералният резерв наля стотици милиарди долари на стресирания пазар. Европейската централна банка не намали лихвените проценти, но изработи силен пакет от покупки на облигации и стимули за банките да поддържат бизнес кредитирането си.
Този пакет обаче беше силно подкопан, когато президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изглежда отхвърли необходимостта от ограничаване на несъответствието в разходите за финансиране на правителствата, които почти поставиха на колене еврото през 2011-12 г. По-късно тя се изясни, но щетите бяха нанесени: доходността по италианските ДЦК скочи. ЕЦБ сега трябва да заяви, че ще приветства спасителна програма за еврозоната, безусловно насочена към Италия, така че да активира програмата за спешно изкупуване на облигации, въведена при последната криза, и да бъде готова да купува италиански облигации едностранно, ако пазарите осуетят финансирането на Рим заради коронавируса.
Докато ЕЦБ не покаже, че има подкрепата на Италия, тази роля се пада на партньорите от ЕС. Знаците са положителни. Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, сложи на масата пари от бюджета на ЕС и беше категорична, че Италия и други страни трябва да харчат толкова, колкото им е необходимо заради здравната криза. Дори Берлин изрази подобни възгледи. Комисията обеща да не позволява на фискалните и конкурентните правила да застават на пътя, като сега трябва да поиска от държавите членки да активират обща клауза за избягване на тези правила.
Но не всички правителства показаха необходимата решителност. САЩ все още на са излезли с подходящ отговор в областта на общественото здраве, камо ли достатъчна фискална програма. Няма нищо подобно на глобалната икономическа координация, постигната през 2008-9 г., въпреки че необходимостта от координиран стимул е също толкова голяма. Когато министрите на финансите на ЕС се срещнат тази седмица, те не трябва да губят шанса си да го осигурят.
11:15 | 13.09.22 г.