След 12 дълги години зимен сън мечките се завърнаха на американските пазари - и този път поведението им ще зависи по-малко от настроенията и повече от икономическия фундамент, пише Нир Кайсар за Bloomberg.
Индексът Dow Jones Industrial Average затвори вчера с 20,3% под рекордното си ниво от 12 февруари, като премина прага от 20-процентенен спад, считан за маркер на мечия пазар. Индексът S&P 500 също потъна в меча територия, като спадна до 2 707 пункта в края на търговската сесия от рекорда си от 3,386 на 19 февруари (-20,05%).
Това е вторият най-дълъг период между две наблюдения на мечи пазар. S&P 500 за последен път навлезе на меча територия на 7 юли 2008 г., след спад от 20% от пика си преди финансовата криза на 9 октомври 2007 г. Само периодът между краха от 1987 г. и спукването на дотком балона през 2000 г. е бил по-дълъг, и то само с няколко седмици.
Мечият пазар не е необичаен, но както някои несъмнено ще посочат, много неща се промениха от последния такъв. Бумът на финансовите технологии през последните години даде на милиони американци достъп до пазара за първи път, като много от тях никога не бяха преминавали през сериозен спад. Има ги вече и социалните медии, които дават на всеки платформа да изрази своя песимизъм и да разпространява страшни графики.
Перспективата за милиони неопитни инвеститори, задействани от паника, предизвикана от хипер свързаността, звучи като предпоставка за пазарен срив. А за някои това може удобно да обясни скоростта на скорошното падане на акциите. По време на предишния мечи пазар бяха необходими 186 търговски дни, за да спадне S&P 500 с 20% от своя пик. Този път това отне едва 15. Но реалната заплаха за пазарите не са индивидуалите инвеститори, а самите компании.
Всъщност инвеститорите бяха шокиращо устойчиви, откакто пазарът започна да пада от своя пик на 19 февруари. Колегата ми от Bloomberg Intelligence Ерик Балчунас води статистика на потоците към борсово търгуваните фондове (ETF-и), които обикновено се използват от трейдъри и разпределители на активи за експозиция към акции и високодоходни облигации Идеята е, че трейдърите са периодично на и извън пазарите, така че те оценяват ETF-те с най-висока ликвидност, докато разпределителите са склонни да държат закупените активи, така че те оценяват ETF-те с най-ниски такси.
Цифрите показват, че трейдърите са били на и извън пазарите, както се очаква. Но удивително е, че кошницата от ETF-и, предпочитана от разпределителите е претърпяла нетен приток на средства във всяка от седмиците след началото на разпродажбите, включително в понеделник, когато S&P 500 загуби близо 8%. И това не е първият път. Имало е четири корекции, или спад на пазара с повече от 10%, откакто започва тази статистика през 2013 г. Във всеки такъв случай кошницата от ETF-и, предпочитана от разпределителите, получава нетен приток. Така че изглежда обикновените инвеститори не натискат пазара надолу.
По-доброто обяснение е, че други участници, като трейдъри и фонд мениджъри се опитват да предвидят въздействието, което коронавирусът - и евентуално други заплахи като ескалиращия спор за цените на петрола между Саудитска Арабия и Русия - ще имат върху корпоративните печалби. И то основателно. Току-що завършилият бичи пазар беше задвижван от растежа на печалбите, а не от инвеститорите, трупащи се при акциите. Приблизително 80% от общата възвръщаемост, генерирана от S&P 500 през последното десетилетие, може да бъде отдадена на по-големите корпоративни печалби, докато разширяването на оценките на акциите, или желанието на инвеститорите да плащат повече за тях, е допринесло само с 6%. Днес, с други думи, накъдето вървят печалбите, натам отива и пазарът.
Колко точно са уязвими печалбите? Дори анализатори, които са известни с неохотата си да намаляват очакванията, бяха принудени да понижат тези относно печалбите в индекса S&P 500 с 1,6% за 2020 г., според данни, събрани от Bloomberg. Но пазарът изглежда сигнализира за по-дълбоко намаляване. Един от начините да се прецени колко е чрез поддържането на постоянна оценка и спекулиране какво означават по-ниските цени на акциите за очакваното ниво на печалба. Например, S&P 500 се търгуваше при съотношение цена-очаквана печалба от 19,5 при своя пик на 19 февруари. Въз основа на този коефициент и най-ниското ниво на индекса вчера от 2,707 пункта, печалбата на акция спада до 139 долара, или приблизително 10% по-ниска от 12-месечната отчетена средна стойност от 152 долара.
Разбира се, ако епидемията от коронавирус се окаже по-лоша от очакваното - задържайки работници и потребители у дома за продължителен период - печалбите почти сигурно ще спаднат. Така може да се наложи допълнителна корекция, като тази, използвана в циклично коригираното съотношение цена/печалба (CAPE). То изчислява средната печалба, коригирана с инфлацията през предходните 10 години, което често води до число за печалбите, което по-точно отразява дългосрочния растеж на печалбите и по този начин предвижда степента, в която настоящите печалби са твърде оптимистични.
По тази мярка целевата печалба за S&P 500 вероятно е по-близка до 116 долара, според данните на Bloomberg. И отново, ако предположим, че инвеститорите са готови да плащат 19,5 долара на единица очаквана печалба, това означава цена от 2262 за индекса, или допълнителен спад от 18% от цената на затваряне в сряда.
Силата на този мечи пазар ще се определя не от това как се чувстват инвеститорите, а от това как се представят компаниите. Всеки бичи пазар си има своята епитафия и тази вероятно ще бъде: „Процъфтяваше чрез печалбите, погина заради тях“.