В дни на паника и пандемия думите на лидерите на която и да е нация имат основно значение. Това не са просто лишени от смисъл изказвания, това са послания.
Ако погледнем към Германия, ролята на Ангела Меркел е малко по-сложна. Ако се изкаже властно, критиците ѝ я обвиняват, че трябва да даде път на младите. Ако не бъде видяна на публично място дори само един ден, същите хора се оплакват: канцлерът изчезна – в кризисна ситуация. С две думи: няма угодия!
Да, сега ѝ отне малко време, за да обясни на сънародниците си подробно какво ще направи за кризата с коронавируса. Меркел изпращаше пред камерите своя здравен министър. Но сега канцлерът се появи заедно с Йенс Шпан. И двамата нямаха никакви новини за споделяне, единственото важно нещо беше сигналът: ние ще се погрижим за това. Пука ни!
Разбира се, всички чакаха това едно изречение, присъда срещу кризата, която ще отшуми. Тази присъда звучи познато. По време на „черния“ октомври от 2008 г. Ангела Меркел, изпратена от министъра на финансите Пеер Щайнбрюк, изпрати ясно послание за настъпващата финансова криза: „Ние казваме на спестителите, че депозитите им са сигурни. За това отговаря и федералното правителство”. Две минути бяха достатъчни за справяне със страха.
По време на кризата с бежанците през 2015 г. Меркел също отправи послание, за което после призна, че съжалява: „Ние можем да го направим“.
Сега канцлерът показа, че се е поучила от гнева, който причини тогавашната ѝ реплика – сега тя е по-предпазлива. Особено предвид, че сега трябва да се справяме със заболяване, чието развитие е непредсказуемо, въпреки всички предпазни мерки.
Вчера в продължение на 75 минути Меркел говори пред нацията и с медиите, заедно с министъра си на здравеопазването Йенс Шпан. Този път тя обеща солидарност с възрастните хора в кризата. „Ще направим всичко, което е необходимо“, е новата ѝ защита, като онази за депозитите.
Но да погледнем към България. „Научните среди не могат да ни кажат колко време ще продължи коронавирусът и с какво се лекува. Целият свят се учи в момента как да се справя. Не трябва да се паникьосваме. Коронавирусът е като много други вируси", каза вчера българският премиер Бойко Борисов и подчерта, че според най-лошия сценарий смъртните случаи в световен мащаб ще достигнат 3 милиона, докато при епидемията от така наречения испански грип са починали 40 милиона души.
По време на вчерашното заседание на Съвета по сигурност в опита си да успокои населението ден, след като стана ясно, че вирусът е открит и в столицата София, Борисов говори напоително за мерките, предприети от властите за ограничаване на разпространението. „Трябва да се мобилизираме, да сме крепки българи, какво ли не сме преодолели, ще преодолеем и това", заяви премиерът в типичния си стил. За пореден път призова да не се създава паника, която „да счупи“ икономиката. „Тогава рецесията ще е голяма, ще започнем да говорим за безработица, ниски доходи и няма да има оптимизъм“, обобщи той и успокои, че както в България, така и в Европа запаси от храна и вода има достатъчно.
На фона на изказванията и Меркел, и на Борисов появата на американския президент Доналд Тръмп пред камерите в сряда вечер по-скоро добави още повече хаос, отколкото успокоение. Той изненадващо обяви, че забранява за 30 дни влизането в САЩ на чужденци от Европа, за да защити страната от епидемията от коронавирус. По думите му се прави изключение за Великобритания, а „Европейският съюз се провали в предприемането на същите предпазни мерки" като САЩ. Освен това се замразява допускането на „огромен размер от търговски стоки и товари" от Европа в САЩ, допълни той.
В опит да успокои бизнеса минути по-късно разясни в Twitter, че „търговията по никакъв начин няма да бъде засегната" и „ограниченията спират хора, а не стоки". Думите му създадоха объркване какво точно има предвид президентът под „Европа" и се наложи по-късно вътрешното министерство да публикува съобщение за съдържанието на т.нар. президентска прокламация. От нея става ясно, че мярката засяга всички, които не са американски граждани и техните най-близки, тези с право на постоянно пребиваване и определена специално описана категория, които 14 дни преди да се появят на границата на САЩ, са били в страните от Шенгенската зона.
BBC коментира, че впечатление прави фактът, че за решението на Тръмп не са били информирани европейските посланици, американските авиокомпании и тези с полети до САЩ и дори служители на администрацията на Белия дом. А в речта, целяща да успокои американците, цареше същият хаос, както при решението му да спре достъпа до страната на граждани от редица мюсюлмански държави, което веднага беше атакувано в съда. Тръмп не обели и дума на съболезнование към близките на починалите американци, не показа и съчувствие към европейските съюзници, борещи се с епидемията.
Ройтерс пък критикува, че насред критиките за бавна реакция на администрацията Тръмп не е казал нищо за ускоряване производството на тестове или маски и специални облекла.
Нескопосаното изявление на владетеля на Белия дом причини и нов спад на петролните цени.
А освен политиците, пазарите отправят очи и към централните банкери. Преди Кристин Лагард да обяви новата си парична политика днес, тя проведе най-важните разговори с партньори по темата за вируса. Във вторник вечерта в конферентен разговор тя призова лидерите на ЕС да предприемат действия и да създадат фондове, за да с е противопоставят на икономическите ефекти на COVID-19. В противен случай, каза президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европа рискува сценарий, „който напомня на много от нас за голямата финансова криза от 2008 г.“. Някои страни ще трябва да направят повече, за да се противопоставят на предстоящия крах. ЕЦБ очевидно мисли за закупуване на облигации и, по примера на Английската централна банка, за по-нататъшно намаляване на лихвите. Е, дано това помогне!