Вече няма съмнение в сериозността на коронавирусната криза. Трябва обаче да сме наясно каква криза е това. Тя има потенциала да причини вреди в световен мащаб на икономиката и хората, но не е резултат от недостатък в организацията на световната икономика, от начина, по който хората, стоките и парите се движат по целия свят. Това е глобална криза, а не криза на глобализацията, пише Робърт Армстронг за Financial Times.
Разграничението е важно, защото ако политиците и бизнес лидерите си извлекат грешни поуки от тази криза, светът ще бъде по-малко подготвен за следващата.
Не е изненадващо, че когато Covid-19 все още изглеждаше като китайски, а не като глобален проблем, американският министър на търговията Уилбър Рос заяви, че вирусът, ще „помогне да се ускори” връщането на работни места в Северна Америка. Ако погледнем на световната икономика като игра с нулева сума, загубата на една страна би трябвало да е печалба за друга.
За търговския съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп - Питър Наваро, вирусът показва, че „не можем да зависим от други страни, дори близки съюзници, да ни доставят нужните стоки“. Според него най-добрият отговор на всяка заплаха е да се вдигне подвижният мост.
По-изненадващото е, че администрацията на Тръмп не е сама. Вирусът разкри скритите разходи и крехкостта на световните вериги за доставки, като предизвика „обратна реакция“ спрямо глобализацията.
За щастие реакцията засега е само сред политиците и специалистите. Да, някои вериги за доставки се съкращаваха много преди вирусът да удари, като кризата ще доведе до промени в други. Компаниите все още виждат предимствата на глобалната търговия, потребителите все още се възползват от нея и тя все още прави света по-безопасно място.
В икономически план коронавирусът се нарежда до земетресението и ядрената авария във Фукушима, търговските конфликти между САЩ и Китай и други скорошни глобални сътресения. Общото им е, че те демонстрират опасностите от силно концентрираните, навременни вериги за доставки, а не по принцип от международните.
Прекалено дълго компаниите организираха своите операции само с оглед на разходите, казва Пер Хонг, консултант за веригите на доставки в A T Kearney. Кризите обаче „подчертават необходимостта компаниите да проектират своите вериги за доставки около рисковата конкурентоспособност“. Компаниите, с които той работи, не локализират предлагането, а смекчават риска с регионална диверсификация. „Това е точно обратното на разбиването на глобалния характер на нашите вериги за доставки“, казва той.