Отзвуците от 2008 г. стават оглушителни. Ставаме свидетели на втори шок - петролна ценова война - в допълнение към икономическите сътресения от коронавируса. Ще последва трети удар, тъй като резкият спад на финансовите пазари унищожава богатството и увеличава щетите за икономиката. Спадът в доходността на сигурните държавни облигации до исторически дъна показва колко песимистични са станали инвеститорите по отношение на перспективите за глобалния растеж. Въпреки че мащабът на спада на пазарите е подобен на този отпреди 12 години, това, което липсва - но е много необходимо днес - е координиран глобален отговор, пише Financial Times в редакционен коментар.
През есента на 2008 г. центърът за глобално разработване на политики се измести от богатите демокрации от Г-7 към Г-20, чиято встъпителна среща на лидерите се състоя през него ноември. САЩ, при президентството на Джордж У. Буш и задаващия се Барак Обама, изиграха жизненоважна ръководна роля заедно с британския премиер Гордън Браун. Подобни гласове днес за съжаление липсват, а духът на мултилатерализма, който избуя преди десетина години, увяхна при Доналд Тръмп. Настоящият ротационен председател на Г-20 е Саудитска Арабия, чиито спорове с Русия предизвикаха конфликта с цените на петрола.
Естеството на тази криза също е различно. Шокът през 2008 г. първо парализира финансовата система, което доведе до срив в търсенето. Covid-19 е икономически шок, удрящ както предлагането - чрез затваряне на фабрики, прекъснати вериги на доставки и ограничения за пътуванията, така и търсенето. Потребителите, които са болни или се опитват да избегнат заболяване, излизат навън по-малко и харчат по-малко. С развитието на ситуацията се очертава парична криза както за компаниите, които изпитват спадащи приходи, така и за потребителите, които губят своите доходи или работни места.
Така че типът на подкрепата и как е предоставена, този път ще трябва да бъде различен. Без глобално политическо лидерство централните банкери и финансовите министри може би ще трябва да разчитат повече на ад хок мрежи. Паричната политика също има по-малко възможности да действа като противоотрова. Намаляването на лихвите спомага за повишаване на икономическото доверие чрез снижаване на разходите по заемите. Но лихвите ще направят малко или нищо за възстановяване на прекъснатите вериги за доставки, за по-бързото връщането на служителите на работа или за вдигане разходите на потребителите, които стоят в домовете си. Тъй като лихвите в развитите икономики извън САЩ вече са близо или под нулата, много централни банки имат ограничена огнева мощ.
Регулаторите могат да окажат по-голямо въздействие чрез финансиране и фискални мерки. Японската централна банка вече обеща да влее ликвидност на пазарите. Също толкова важно е да се помогне на затруднените компании и хора да плащат сметките си. Другите централни банки трябва да последват Китай, като предложат евтино финансиране на банките, отпускащи заеми на компании, най-силно засегнати от вируса.
Сред другите държави със сериозни огнища на Covid-19, Италия предлага данъчни кредити на компании с резки спадове на приходите, а Южна Корея обеща пари в брой на малкия бизнес, който има затруднения с изплащането на заплатите. Известни отсрочки при кредитите, така че жизнеспособните компании да не фалират заради пропуснати плащания по дълга, биха могли да помогнат. Правителствата също трябва да гарантират, че работниците, особено тези с несигурни договори, могат да отсъстват по болест или да се грижат за деца и роднини.
Първостепенната цел трябва да бъде защитата на компаниите и работните места, и ограничаване на вредните вторични ефекти, докато вирусът стихне и възстановяването започне. Колко бързо ще се случи това ще зависи от успеха на правителствата в овладяването на коронавируса - и тук е най-голямата разлика от 2008 г. Икономическите стимули са важни, но с най-голям приоритет е ефективният отговор от общественото здравеопазване. За съжаление точно в тази област досега много правителства и здравни власти изглежда не оправдават доверието.
20:26 | 12.09.22 г.