Наблюдаването на пазарите в наши дни е като взиране в седемте етапа на скръбта - шок, отричане, гняв, пазарлък, депресия, тестване и накрая приемане. Очевидно още не сме достигнали последния етап. Тук не става въпрос за коронавирус - той беше просто поводът за корекция, която отдавна очаквах. САЩ се намират в най-дългия си цикъл на икономическо възстановяване в историята, на фона на купища дълг по света, спадащо кредитно качество и десетилетия на ниски лихви, които вдигнаха цените на активите до неустойчиви нива, пише Рена Форухар за Financial Times.
Нежеланието на инвеститорите, политиците и централните банкери да приемат това не е само пример за естествената човешка склонност да се отлага болката. По-скоро то е нещо по-страшно и по-реално. Истината е, че оцеляването на американската икономика сега зависи от балоните при активите.
Това беше количествено определено в неотдавнашно издание на седмичния бюлетин на финансовия анализатор Люк Гроумен „Гората на дърветата“. Потребителските разходи представляват около две трети от икономиката на САЩ. Но моделите на харчене не се основават само на доходите на хората. Личното ни потребление е свързано също с очакванията за богатството, държано в активи като акции и облигации.
Изумително е колко напълно зависимо от поскъпването на тези активи е състоянието на американците. Гроумен изчисли, че нетните капиталови печалби от акциите плюс облагаемите доходи от индивидуалните пенсионни сметки са равни на 200% от годишния ръст на разходите за лично потребление в САЩ.
Това не означава непременно, че хората изтеглят пари от пенсионните си сметки, за да си купят средства за дезинфекция, бутилирана вода и маски за лице. Но според Гроумен това означава, че брутният вътрешен продукт на САЩ „не може математически да се повиши, ако цените на активите спадат“.
Не е чудно, че наскоро Федералният резерв на САЩ намали основната си лихва с 0,5 процентни пункта. Този ход бе направен с осъзнатия риск от изплашване на пазара - и така и стана. S&P 500 спадна с близо 3% същия ден. Но бе преценено, че същественият риск от евентуално бездействие е по-голям.
Централните банкери са умни хора. Те знаят, че не могат да се справят с пандемията или с политическата дисфункция чрез парични стимули. Но в САЩ, повече от където и да било другаде, те се озоваха в незавидно положение: да управляват икономика, която през последните няколко десетилетия, и особено след 2008 г., зависи от ниските лихви, за да вдига цените на активите. Това от своя страна направи по-малко очевидно за потребителите (и избирателите), че средните реални седмични доходи за долните 80 на сто са приблизително на нивото от 1974 г. и че нещата, които превръщат хората в средна класа - здравеопазване, образование и жилища - станаха недостъпни.
10:38 | 14.09.22 г.