Цената на Брент се срина с 30% до 32,05 долара за барел

Цените на петрола се сринаха с 30% в началото на азиатската търговия в понеделник  вечер, след като провалът на ОПЕК да постигне сделка със своите съюзници за съкращенията на производството предизвика опасения от ценова война. В една от най-драматичните разпродажби досега фючърсите  на петрола от сорта Брент, който се счита за международен бенчмарк, се сринаха с 31% за няколко секунди след отварянето на пазара в Азия до 32,05 долара за барел. Американският WTI поевтиня с 27% до 30,07 долара за барел.

Саудитска Арабия шокира световните енергийни пазари този уикенд. Напълно изненадващо третият по големина производител в света и най-голям износител обяви, че ще разшири производството си на петрол. Решението предизвика сериозни сътресения на енергийните пазари и на борсите в Близкия изток, където търговията се провежда и в неделя. Анализаторите очакват черен ден на стоковите пазари в понеделник. Наблюдателите подозират, че петролната война е акт за отмъщение, насочен към Русия.

Уорън Патерсън, главен анализатор за суровини в ING Bank, е убеден: „Ценовата война е неизбежна“. Ето защо ING намали прогнозата си за цената на петрола Брент от 56 долара за барел (около 159 литра) до 33 долара. Бил Фарен-Прайс, анализатор в Petroleum Policy Intelligence, няма никакви илюзии относно последствията: „Ще има кръвопролитие“, защото комбинацията от по-голямо производство на петрол и рязко спадащо търсене е фатална.

Предисторията

A иначе това трябваше да е празнична годишнина. Точно преди три години Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) разшири влиянието си върху алианса ОПЕК+, включващ 24 страни и ръководен от Саудитска Арабия и Русия. Миналото лято членовете на съюза изляха сътрудничеството си в писмен договор.

Саудитска Арабия и Русия се свързват  с „партньорство за вечността“, обявиха двете страни по това време. Но само девет месеца по-късно това партньорство се разпадна.

Саудитска Арабия не успя да убеди Русия в петък да подкрепи намаляване на производството на петрол от 1,5 милиона барела на ден до края на годината. В резултат на това двете държави не успяха да постигнат съгласие по обща стратегия как да ограничат спада на цените на петрола. Откакто опасенията за разпространението на коронавируса възпламениха финансовите пазари, не само фондовите пазари се сринаха. Цените на петрола също паднаха толкова най-рязко от финансовата криза през 2008 г.

Но разривът между Саудитска Арабия и Русия ускори разпродажбата на петролните пазари. В петък следобед най-важната референтна цена, тази на суровия петрол Брент,  спадна с девет процента до около 46 долара за барел (около 159 литра). Цената за американския сорт WTI падна до около 41 долара  за барел. Цените на петрола сега са на най-ниското си ниво от около три години.

„Това е абсолютен автогол за ОПЕК", казва Хелима Крофт, експерт по петрола в инвестиционната банка RBC Capital Markets. Мохамед Дарваза, анализатор на петрола в Medley Global Advisors, потвърждава: „Това е най-лошата криза за ОПЕК след финансовата криза през 2008 г.“. По това време избухването на финансовата криза доведе до срив на цената на петрола.

"Провалът е изненада", казва Джефри Къри, енергиен експерт в инвестиционната банка Goldman Sachs. Той очаква свръхпредлагането да скочи до два милиона барела на ден. Цената на сорта Брент може впоследствие да спадне до 37 долара. Според Кюри пълноценна ценова война между ОПЕК и Русия може да свали цените до 35 долара.

Ценова война

Саудитците започнаха ценовата си война в събота. Те предложиха най-голямото понижение на цените на суровия петрол от над 30 години. Полуправителственият енергиен гигант Saudi Aramco предложи безпрецедентни отстъпки за Азия, Европа и САЩ, за да убеди рафинериите да използват саудитски суров нефт.

В същото време, според материал на финансовата агенция Bloomberg, саудитците обявиха, че могат да увеличат производството до рекордните 12 млн. барела на ден, ако е необходимо. Понастоящем страната има продукция от по-малко от десет милиона барела на ден. Съединените щати са номер едно с ежедневно производство от 13,1 милиона барела, следвани от Русия с 11,3 милиона барела.

Атаката предизвика смущения на финансовите пазари. На борсите в региона на Персийския залив, които бяха отворени в неделя, някои от курсовете бяха в ситуация на свободно падане. Загубите бяха най-тежки в Кувейт. Там търговията бе прекратена след десет процентен спад. На борсата в Рияд цената на акцията на петролния гигант Saudi Aramco падна за първи път под емисионната цена на IPO в края на 2019 г.

Въпреки това кризата в ОПЕК е от полза за много страни, които в момента страдат от ефектите на коронавируса, казва Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank, цитиран от германския Handelsblatt. „Ако цената на петрола остане под 50 долара, това е по-положително за световната икономика като цяло, защото потребителите ]e имат повече пари в джобовете си“.

Повечето европейски страни ще се възползват, тъй като те са големи вносители на петрол. Шофьорите могат да очакват, че цените на бензина ще паднат допълнително. Разклатената китайска икономика също може да бъде стабилизирана от ниските цени на петрола. Икономистът Де ла Рубия обаче изтъква: „Въпросът, който възниква, е дали отрицателните ефекти от шока на коронавируса ще бъдат компенсирани от положителните ефекти от по-ниската цена на петрола“.