На този свят има една общност, която се стреми към най-големите блага на човечеството: свобода, демокрация и зачитане на правата на човека. Ние я познаваме под името „Европейски съюз“. Страните членки се стремят „да засилят солидарността между своите народи, като зачитат тяхната история, култура и традиции“.
Солидарността обаче в днешно време не е на мода в Европа, пише в свой коментар за Handelsblatt бившият германски министър на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер. Когато заподозряна дясна екстремистка тълпа подпалва убежища за бежанци, напада журналисти и гони бежанци, когато границите са защитавани от военни, е една изложена на рискове държава членка е изоставена, то международната ни общност е пред морална бездна. Следващите няколко дни ще решат дали ЕС осъзнава своята отговорност или ще пропадне в тази бездна.
Когато държавните глави на Европейския съюз подписаха споразумението между ЕС и Турция с турския президент Ердоган преди четири години, настана колективно облекчение. Бежанската криза, довела до толкова големи политически и социални катаклизми в цяла Европа, най-накрая беше преодоляна.
А фактът, че в замяна един прословут автократ бе обсипан с пари и че хуманитарната отговорност за сирийските бежанци е оставена на страна, разкъсвана от вътрешни конфликти, бе оставен без особено внимание. Твърде големи бяха страховете, че миграцията на още бежанци ще засили европейския десен популизъм.
ЕС изостави принципите си, направи се на зависим и изнудван. Споразумението беше обречено на провал още при сключването му. То костваше доверие и се превърна в символ на провала на европейската политика за бежанците. Хаосът беше неизбежен.
Затова сега не е чудно, че европейският кошмар се превръща в реалност. Ердоган ефективно отмени споразумението между ЕС и Турция и насърчи бежанците да пътуват до Европа с безплатни автобусни билети. Популизмът и паниката се разпространяват: бежанците живеят в нечовешки условия на напълно пренаселения остров Лесбос.
Местните жители преминават към саморазправа - поради липсата на подкрепа от държавните власти, и блокират акостирането на бежански лодки. Междувременно предполагаеми десни екстремисти подпалиха бежански лагери, а омразата и насилието се разпространяват. Гръцкото правителство реагира в безнадеждно си свръхнатоварване с затваряне на границите с помощта на военните, незаконни отблъсквания и прекратяване на признанието на правото за убежище.
Тези мерки са диаметрално противоположни на основните ценности на Европейския съюз и нарушават международното право. Междувременно от другите държави членки се чуват съвсем малко конструктивни предложения. Призивът за специална среща и разширяването на организацията за защита на границите Frontex може да бъде оправдан, но не е устойчиво решение.
Европейският съюз трябва да се справи с проблема в основата му. Влизането на турски войски в сирийската провинция Идлиб допълнително влоши положението на разселените хора. Ердоган твърди, че Турция „е отворила портите“, защото „не може да се справи с новата вълна бежанци“ - вълна от бежанци, която тя сама предизвика.
Ердоган разбира езика на оръжията и икономиката. Оттук трябва да започне Европейският съюз. Турция има широки търговски привилегии чрез митническия съюз с ЕС. Икономическата сила легитимира Ердоган и му помага да постига и вътрешна сила.
Атаката срещу сирийската провинция Идлиб беше и маневра на Ердоган да отвлече вниманието от собствените си вътрешни и икономически проблеми. Ако ЕС предприеме санкции срещу Турция, това може да има сериозни последици за турската икономика. Вътрешнополитическият натиск върху Ердоган ще се засили и ще го принуди да действа.
Освен това най-накрая е необходимо общоевропейско решение, в което да участват всички държави членки и с което всички държави членки да могат да живеят. Това се отнася за всички аспекти на достойната миграционна политика - от хуманитарна помощ на място, до бюрократична и лична подкрепа при проверката на статута за убежището и до крайния прием на бежанците. Онези, които не са готови да приемат бежанци в собствената си страна, могат да помогнат на тези, които търсят закрила по други начини, без да избягват европейската солидарност.
Европейският съюз трябва да бъде суров към себе си. Нима милиардите на Ердоган няма да бъдат инвестирани по-добре в Гърция и другите европейски средиземноморски страни? Наистина ли направихме всичко, за да сложим край на хуманитарната катастрофа в Сирия? И на фона на проваленото споразумение между ЕС и Турция, не трябва ли да се поставя под въпрос сътрудничеството с Либия – държава, измъчвана от гражданска война?
Женевската конвенция за бежанците, правото на убежище и защитата на човешкото достойнство са преобладаваща максима за човечеството. Тя възникна от ужаса на двете световни войни и геноцида. Това е задължение на всяко демократично правителство и в частност на Европейския съюз, чиито държави членки са отговорни за толкова много войни и конфликти, както никой друг.
Това трябва да се подчертава отново и отново, когато мъже, жени и деца се давят в морета, опитвайки се да стигнат до европейския бряг. В своя учредителен договор Европейският съюз се позовава на своето хуманистично наследство. Време е да преоткрием това наследство, призовава Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер.