В благоприятния случай глобалната икономика ще нарасне с 2,4% вместо 2,9% през 2020 г., а в негативния ръстът може да се забави до едва 1,5%
Настоящата икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отразява опасностите от една евентуална епидемия за развитието на глобалната икономика. В своята икономическа прогноза, публикувана в понеделник, мозъчният тръст описва два сценария за глобален икономически растеж в ерата на коронавируса: при първия сценарий епидемията в Китай ще достигне пика си през това тримесечие, а в Европа и Северна Америка разпространението ще бъде ограничено до малък брой случаи.
В този благоприятен случай според ОИСР глобалната икономика ще нарасне с 2,4% вместо 2,9% през 2020 г. - т.е. забележимо по-слаб ръст. Това би бил най-слабият растеж от 2009 година насам и спрямо предишна прогноза на ОИСР от миналия ноември за експанзия от 2,9%.
Базираната в Париж международна организация прогнозира, че глобалната икономика може да се възстанови до растеж с 3,3% през 2021 година, ако обаче се предположим, че вирусната епидемия в Китай достигна пик през първото тримесечие на тази година, а другите огнища на зараза по света се окажат по-леки и ограничени.
Ако обаче вирусът се разпространи силно в цяла Азия, Европа и Северна Америка, глобалният икономически растеж през тази година може да се забави до едва 1,5%, предупреди в последните си осъвременени прогнози организацията.
„Основното послание от този низходящ сценарий е, че той ще вкара много държави в икономическа рецесия. Ето защо настояваме за предприемане възможно най-бързо на мерки в засегнатите райони", заяви пред Ройтерс главният икономист на ОИСР Лорънс Бун.
Тя посочи, че правителствата трябва да подкрепят здравните си системи с допълнителни средства или посредством данъчни облекчения за работниците, които правят извънредни и краткосрочни работни схеми за компании, борещи се със спада в търсенето.
Правителствата могат да предоставят на компаниите допълнително финансово облекчение чрез намаляване на социалните разходи, временна отмяна на данък добавена стойност и предоставяне на спешни заеми за особено тежко засегнати сектори, като например този, свързан с пътуванията, заяви Лорънс Бун.
Междувременно централните банки по света биха могли да дадат успокояващи сигнали на стресираните финансови пазари, че са готови да улеснят допълнително паричната и лихвена политика и да осигурят допълнителна ликвидност на банките, ако това е необходимо.
„Не искаме към настоящата здравна криза да се добави и финансова криза", заяви главният икономист на ОИСР.
В последните дни редица официални представители от Федералния резерв на САЩ, Европейската и Японската централни банки сигнализираха, че са готови да направят повече, ако това е необходимо.
ОИСР изчисли, че ако ситуацията се влоши, координираният отговор на централните банки чрез облекчаването на паричните политики и чрез фискални стимули в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт на страните от Г-20 може да доведе до 1,2% по-висок икономически растеж в рамките на две години.
„Координираният отговор от Г-20 по отношение на здравната, фискалната и паричната политика не само ще изпрати силно послание за увереност, но и ще увеличи ефекта от предприеманите действия на национално ниво", каза Лорънс Бун.
Според основния сценарий на ОИСР, при който ситуацията с коронавируса не се влошава драстично, Китай ще понесе основната тежест на икономическия спад през тази година, като организацията намали прогнозата си за растежа на китайската икономика за 2020 година до 30-годишно дъно от едва 4,9% при предишна прогноза през миналия ноември за експанзия от 5,7 на сто.
Втората по големина икономика в света ще успее да се възстанови до нивата от преди епидемията от коронавирус през 2021 година с растеж от 6,4%, прогнозата на ОИСР, но не и преди негативно въздействието от този спад да се разнесе извън Китай.
В еврозоната, където броят на случаите на заразени от коронавирус се увеличава бързо през последните дни, икономическият растеж се очаква да се забави през тази година до 0,8% (под ноемврийска прогноза за растеж от 1,1%), като ОИСР прогнозира нулев растежа на икономиката на Италия, където е и европейското огнище на вирусната епидемия. За 2021 година БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,2 на сто.
Според ОИСР засега вирусът оказва ограничено въздействие върху икономиката на САЩ, чийто растеж се очаква да достигне 1,9% през тази година (при ноемврийска прогноза за 2,0%), след което да достигне 2,1% през 2021 година.
Във всеки случай епидемията срина надеждата за възстановяване за целия свят за тази година. Според мнението на ОИСР тази надежда така или иначе не бе особено голяма: през последното тримесечие на 2019 г. промишленото производство беше в застой в много страни, включително и в Европа. А през миналата година световната търговия отново се сви за първи път след финансовата криза.
Особено силно кризата засяга страни, които поддържат тесни икономически връзки с Китай, като например Австралия, Япония и Южна Корея. Още от сега те могат да очакват по-ниски с 0,4 до 0,5 процентни пункта икономически ръстове.