По отношение на коронавируса вече бяха дадени много мъдри съвети, бяха направени всички сравнения с грип. А сега две грозни чужди думи доминират в темата: депресия и рецесия. Чумата от Китай засяга както ума, така и брутния вътрешен продукт (БВП).
И така финансовият министър на Германия Олаф Шолц ще говори с френския си колега Брюно Льо Мер за възможни финансови инжекции срещу коронавируса, преди всички ръководители на европейските финансови министерства да се присъединят към този въпрос в сряда.
Италия - страната с най-много случаи извън Китай - стимулира икономиката с 3,6 млрд. евро. Италия има най-голямото дългово бреме в еврозоната след Гърция, но министърът на икономиката Роберто Гуалтиери заяви, че публичните финанси са стабилни и прогнозира, че бюджетният дефицит през 2019 г. ще бъде между 1,6% и 1,7% от БВП спрямо първоначалната цел от 2,2%.
Шолц, който принципно защитава т. нар. „черна нула“ (балансиран бюджет, б. ред.), вече не изключва възможността за програма за икономически стимули. Според информация на Handelsblatt неговото министерство чертае възможности за заобикаляне на спирачката на дълга: В бъдеще федералното правителство трябва да има право да поеме дългове от един процент от БВП (досега 0,35%). Тъй като служителите във Федералното министерство на финансите са наясно, че директната промяна на това правило не е политически осъществима поради необходимото мнозинство от две трети в парламента, те възнамеряват да го заобиколят.
Например те обмислят възможността публично дружество или специален инвестиционен фонд да взема заеми, а в двата случая пасивите не е задължително да се отчитат към спирачката на дълга. Освен това на държавата трябва да бъде разрешено да експлоатира новата възможност за дълговете само при определени условия. Например, ако нивото на дълга е под 60 процента.
Идеята е на главния икономист на финансовото министерство Йакоб фон Вайцзекер. Въпреки това главният икономист би предпочел, поне така се твърди във ведомството, страната да има много повече дългове. Германия всъщност би трябвало да увеличи съотношението на дълга си от 60 на 100 процента от БВП, за да стабилизира валутния съюз, е заявил пред свои колеги Вайцзекер. Много служители във финансовото министерство обаче не са били съгласни с плана, те са доста консервативни по отношение на фискалната политика.
Много икономисти сега гледат на идеята по подобен начин, както става ясно от коментарите им за изслушването в понеделник. „Отказът от кредитно финансиране води до прекомерна тежест за настоящото поколение поради по-високите данъци или по-ниските държавни разходи“, пише Ахим Тругер, един от германските икономически мъдреци. Такъв стимул за недостатъчните публични инвестиции би бил вреден и за бъдещите поколения. Поради това би било „разумно да се използва съществуващата рамка по прагматичен начин".
Петер Бофингер, бивш член на германския съвет на икономическите експерти, който е смятан за ляв икономист, дори намира дълг в размер на един процент от БВП за „твърде нисък“ и призовава за „динамична спирачка на дълга“. Нивото на дълга на държавата трябва да бъде фиксирано на сегашните почти 60 процента. Тогава Германия ще може да прави дефицит от 1,8 процента годишно, без да увеличи съотношението на дълга.
Фолкер Виланд, също част от мъдреците, и Федералната служба за одит са против отслабването на спирачката на дълга. „Правилото за дълга не трябва да се докосва“, се казва в изявлението на одиторите. Нееадекватен курс на икономии чрез спирачката на дълга не може да бъде доказан, се казва в становището. "По-скоро курсът за фискална политика беше значително разхлабен през последните години. Ето защо Германия просто „спазва с малко“ европейските правила за дълга.
Сметната палата също така е скептична и по отношение на създаването на инвестиционен фонд. Данъкоплатците ще трябва да отговарят за предложения бюджет от 35 или дори 45 милиарда евро годишно. И дори ако заобикалянето на правилата през такъв фонд е избрано умишлено, е „съмнително“ дали такава конструкция не нарушава основния закон.
14:12 | 14.09.22 г.