Няма добър момент епидемия от смъртоносен вирус да връхлети страната ви. За Италия обаче новият коронавирус идва в особено трудни времена. Третата по големина икономика в еврозоната вече се свиваше в края на 2019 г. Необходимите опити за защита на общественото здраве чрез поставяне на болни под карантина и затваряне на предприятия сега рискуват да тласнат страната към четвъртата й рецесия след кризата през 2008 г., пише Financial Times в редакционен коментар.
Избухването на епидемията в богатите региони Венето и Ломбардия в Северна Италия е най-голямото в западния свят. В отговор правителството предприе разумната стъпка да постави под пълна карантина 11 града. В Милано, финансовата и бизнес столица на страната, бяха затворени училища, офиси и туристически атракции. Южният район Базиликата е ограничил достъпа за хората от много северни райони.
Затварянията на бизнеси и ограниченията за пътуване нанасят удар върху веригите за доставки, които са в основата на съвременната икономика. За съжаление на Италия, огнището е съсредоточено във високопроизводителните северни райони, които са вградени в европейските вериги за доставки, осигурявайки жизненоважни компоненти на германските фабрики. Износът е единственият източник на растеж в Италия от 2008 г. насам - не само инженерингови стоки, но и луксозна храна и мода, които вече страдат от намаляващото китайско търсене. Туризмът също ще бъде засегнат.
Опитите за ограничаване на вируса може да са непосредственият проблем, но икономическата слабост на Италия е трайна. Средният годишен ръст на човек от началото на хилядолетието на практика е нулев. Мнозина в страната обвиняват за стагнацията липсата на автономна централна банка и собствена валута: еврото не позволи на Италия валутна обезценка, която можеше да й помогне за възстановяване на конкурентоспособността.
Проблемите обаче са много по-дълбоки. Частният сектор не е инвестирал много в информационни технологии и остава доминиран от малки и средни семейни компании. Образованието изостава от много европейски държави: едва 28 на сто от италианците на възраст от 25 до 34 години имат висше образование, в сравнение с 41 на сто във Франция и 32 на сто в Германия. Правната система и бюрокрацията остават архаични.
Големият държавен дълг пречи на Италия да се справи с тези проблеми чрез публични разходи, които да компенсират негативния ефект от реформите на трудовия пазар. Еврото обаче помогна за намаляване на дълговите разходи на страната. Доходността по 10-годишните италиански облигации вече е едва 0,99 на сто.
Фискалната политика не може да направи много, за да предотврати шока върху производствения капацитет, причинен от вируса. Правителствените разходи обаче могат да осигурят алтернативен източник на търсене за бизнеса и заетост за онези, които се нуждаят от подкрепа. Брюксел трябва да подходи гъвкаво към бюджетните правила, които Рим поиска да бъдат разхлабени. Европейската централна банка също трябва да следи отблизо ситуацията. По-свободната парична политика и намаляването на лихвите могат да помогнат на предприятията, които се нуждаят от евтино финансиране, за да се справят със сътресенията и анулираните договори.
Последният анализ на Европейската комисия за Италия призовава за „разумни фискални политики“ и целеви инвестиции за повишаване на производителността. Би било грешка да се поставя прекалено голям акцент върху първите. Италия се нуждае от пространство, за да се справи с онова, което е предизвикателство за цяла Европа. Ако това означава по-голям бюджетен дефицит, така да бъде.
Най-големият риск е да не се ограничи вирусът. Това би ударило Италия два пъти, тъй като затварянето на обекти намалява вътрешните и туристическите разходи, докато карантините на други места, например в Германия, намаляват търсенето за износа.
04:37 | 12.09.22 г.